Край Оногур откриха античен християнски храм, а на нос Червенка – най-голямата разкрита досега на Балканите древна базилика
Автор: Плавен Николов, Яна Славянска
Както преди време прогнозирахме, това археологическо лято става все по-горещо. За разлика от настаналата суша, новините за интересни открития валят напоително една след друга като пороен дъжд.
Неотдавна, по време на разкопките край тервелското село Оногур, където някога се е намирала късноримската и ранновизантийска крепост Палматис, бе разкрита поредната раннохристиянска базилика от епохата на Късната античност.
Археолози влизат тук за първа година. Досега древният обект бе разкопаван единствено от иманяри. Разкопките се ръководят от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. В екипа му влизат археолозите от РИМ-Добрич Боян Тотев и Добри Добрев. Проучванията се финансират от Община Тервел.
Крепостта Палматис е съществувала в периода ІІІ-VІІ век върху площ от 220 дка. Градът е достигнал върха на разцвета си по времето на Юстиниан Велики.
Храмът е бил опожарен и разрушен до основи, което е характерно при варварски нападения от епохата на Великото преселение на народите.
През първия сезон на проучванията усилията на археолозите са хвърлени върху разкопаването на градската базилика. Тя е с размери 55 м дължина и 30 м ширина. За около 3 седмици е разкрита олтарната част.
Най-впечатляващото за учените е бил синтронът – така се е наричало мястото, където е стоял епископът. Той е с височина между 2,70 и 3 м и е най-големият в България, а вероятно и на Балканите.
Уникалността на този елемент от храма е била призната и от екип френски учени, които са посетили обекта. Синтронът е бил построен от фино обработени камъни.
Интересно е, че досега не е намерена нито една монета. Това е резултатът от необезпокояваните в продължение на десетилетия иманярски набези, категоричен е проф. Казимир Попконстантинов.
Проучванията вероятно ще променят представата за Палматис, който беше считан досега за населено място със скромни функции. Базиликата е с големината на тази в Залдапа, смятан за много по-голям град. Размерите й навеждат на предположение, че е възможно в един период от съществуването си и Палматис да е бил епископски център.
Горе-долу по същото време археолози от Националния исторически музей (НИМ), ръководени от доц. д-р Иван Христов, откриха на нос Червенка край Черноморец базилика, която директорът на НИМ проф. Божидар Димитров определи като най-голямата на Балканите.
Това мнение споделя и проф. Константин Тотев от Великотърновския университет, който също е посетил интересния обект край морския бряг. Сградата е от късноримска епоха и е строена също по времето на император Юстиниан Велики. Тя вероятно е била висока 70 метра и широка 40 метра – т.е. по-широка от Голямата базилика в Плиска.
Целият полуостров се оказва обграден в миналото от мощна крепостна стена. За последен път укреплението е било използвано от руския флот през войната от 1828-1829 г. В устроената тук от тях база са приемани десетки хиляди българи от Странджа и Тракия, които с корабите са откарани да заселят Бесарабия, Таврия и Крим.
Открити бяха и останки на огромна отбранителна кула на входа на крепостта, която е с необичайно големи размери – 6 на 5 метра. Според проф. Димитров в древността по тези земи са живеели най-богатите хора и крепостите са показвали мощ и власт, за което можем да съдим по внушителните останки от онези времена.
В Силистра пък тези дни бяха проведени спасителни разкопки. Археологът от Регионален исторически музей – Русе Деян Драгоев разкри некропол от втората половина на XIX в. с 24 гроба, в които са погребани и деца, „За по-голяма част от погребаните може да се предположи, че са войници, загубили живота си в Руско-турската война от 1877-1878 г. или непосредствено след нея“, твърди Драгоев.
Доказателство за тази теория са откритите войнишки копчета от униформи, както и малка руска бронзова икона на свети Никола, която мъжете слагали на гърдите си по време на битки. Подобни образци са намирани край Плевен.
Костният материал от некропола в Силистра ще бъде предаден за допълнителен анализ и изследвания в София. Целта е да се установи възрастта на починалите и конкретната причина за тяхната смърт.
Деян Драгоев държи да се различи кои от воините са загинали от куршум и кои – от болест. За последното подсказват някои от гробовете, в които има погребани по пет-шест души едновременно.
