Среща с писателите Елена Хайтова и Никола Гигов припомни на бургазлии някои от заветите на автора на „Диви разкази“
Автор: Диана Славчева
Под надслов „Жив ли е българският дух“ в първия ден на август в клуба на НФСБ в центъра на Бургас се проведе среща с писателите Елена Хайтова и Никола Гигов. Двамата ни бележити творци представиха пред почитателите си своите последни книги.
Неизбежно по време на разговора с тях стана дума за Родопите. Семейството живее в Смолян, а покрай баща си – академик Николай Хайтов, Елена Хайтова е дълбоко закърмена с любовта към тази очарователно митична българска планина. Съпругът й – Никола Гигов, пък е най-именитият ни орфеист и е посветил 50 години от живота си в проучване на истините и легендите за родопския певец Орфей. В продължение на 13 години той работи рамо до рамо с писателя Николай Хайтов в редакцията на емблематичното списание „Родопи“.
Пред присъстващите на срещата в клуба на патриотите Никола Гигов сподели, че пази още 40 непубликувани писма, писани до него от автора на „Диви разкази“. Видният ни творец разказа също как е издирил истината за създаването на легендарния нравствен химн на родопчани – „Бела съм, бела, юначе“. „В самите нас е българският бог!“ – изповядва в стиховете си своето верую поетът Никола Гигов. И е оптимист, че духът на българите вечно ще е жив.
В това е вярвал безрезервно и големият ни писател, публицист и общественик Николай Хайтов. За него не е било срамно това да харесваш простите нашенски черги или народните ни носии. Той смятал, че за България трябва да се говори с обич. Затова и харесвал предаванията на телевизия СКАТ.
А за най-благодатния труд е смятал работата в полето на изкуството – изтъкна дъщеря му Елена Хайтова. Една от книгите й е посветена на легендарния „космически“ глас Валя Балканска. Заглавието „Сама сред звездите” вече претърпява трето издание. А Хайтова е категорична: „Само печелим от тези, които отстояват българското“ Именно защото е човек на земята си, именитата ни народна певица печели най-престижните си призове.
Баща й Николай Хайтов смятал за пораженческа мисълта, че където на човек му е хубаво, там е родината! Родината е единствена и няма как чужда земя да я замести. Затова и съветвал да не продаваме бащините си къщи, особено на „вънкашни хора“, имайки предвид чужденци. Защото е вярвал, че всички българи, заминали по гурбет или търсейки нова родина в странство, рано или късно ще се завърнат в майка България. И тук трябва да ги очаква непокътнат родният им дом.
Въпреки че бил обречен на Родопите, Николай Хайтов обичал много и българското Черноморие. Както свидетелства дъщеря му, той обичал да казва: „Когато човек е до морето, е най-близо до истината“.
Неведнъж писателят е споделял, че като легне на плажа, се заслушвал какво говорят хората наоколо и чувал много интересни неща. Именно от плажуващите курортисти той „събирал“ много приказки, които после включвал в творбите си. От което словото му ставало още по-свежо и по-живо.
„Той беше вечният ученик – роден на 15 септември в първия учебен ден и отишъл си от този свят на 30 юни, когато приключва учебната година. И макар вече академик, продължаваше да се учи до края на дните си, като казваше, че всъщност хората – най-обикновените – заслужават академичното звание“ – сподели пред почитателите на вечното Хайтово слово Елена Хайтова.
