От МВР се разбраха с Йорданка Фандъкова видеонаблюдението в столицата да се разшири, а в районите, където обичайно има струпване на мигранти, постоянно да патрулират полицаи и жандармерия
Несъществуващата агенция за борба с имигрантите се оказва сред най-одобряваните институции у нас
Автор: Слави Войнов Снимки: МВР
През последните дни се забелязва увеличаване на бежанския натиск, съобщи вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Както стана известно, при специализирана операция в София в началото на август бяха задържани 65-ма нелегално пребиваващи чужди граждани. От МВР се договориха впоследствие с Йорданка Фандъкова видеонаблюдението в столицата да се разшири, а в районите, където обичайно има струпване на нелегално пребиваващи у нас – пл. „Бански“, около бул. „Княгиня Мария Луиза“ и Лъвов мост, да има постоянни полицейски патрули и жандармерия.
В сряда, след заседанието на правителството, Румяна Бъчварова съобщи, че предстои създаването на център за противодействие на трафика, в който ще влизат представители на различните институции, отговорни по този въпрос. Целта е ведомствата да координират действията си по-бързо, а очакваният ефект е пресичане на трафик каналите.
„В МВР в момента разработваме една структурна промяна, която ще даде възможност на отделно звено, което ще наречем Център за борба с трафика, да работи приоритетно по въпросите за трафика, защото досега работеха отделните дирекции. Сега ще съберем всички на едно място, базирайки се и на изключително положителния ни опит и в Слънчев бряг, и в Центъра за борба с контрабандата. Ще има представители на всички отговорни институции на едно място, за да можем по-активно да работим по трафикантските мрежи", уточни вътрешният министър.
Стана ясно също, че предстои да минат процедури по одобряването на Центъра за противодействие на трафика, но това ще стане бързо и в оперативен порядък, като се очаква звеното да заработи в най-близко време, буквално до дни.
Междувременно МВР е засилило и борбата с противодействие на трафика на чужденци през българо-сръбската граница. По-сериозните мерки бяха взети, след като от сръбска страна бяха отправени остри критики, че в България не се прави достатъчно, за да се пресекат каналите за трафик на хора. В същото време вътрешният ни министър съобщи, че сръбският й колега Небойша Стефанович я е уверил в телефонен разговор, че се регистрира намаляване на притока на имигранти от България.
В първия ден на август Бъчварова проведе и двустранната работна среща с гръцкия си колега Йоанис Музалас – министър по въпросите на миграционната политика, на която бе договорено да се засили трансграничното сътрудничество между двете страни по отношение на управлението на общата граница, ограничаването на нелегалната миграция и каналджийството, както и противодействието на тероризма. Министрите са обсъдили и засилването на полицейското присъствие от страна на двете държави в уязвимите точки по общата граница, както и организирането на съвместни гранични патрули, като доказала се успешна практика и в други направления на работа.
Що се отнася до Турция, Румяна Бъчварова изрази мнение, че на този етап няма причина страната ни да предявява претенции към югоизточната ни съседка за засиления бежански натиск. Тя лаконично коментира появилите се опасения, че след опита за преврат от 15 юли може да се засили притокът на мигранти оттам.
„Турция ще продължи да изпълнява ангажиментите си по отношение на бежанците, просто има нужда от малко време да реорганизира службите си за сигурност“, обобщи Бъчварова. По думите й ситуацията се наблюдава внимателно, а в близост до границата са разположени необходимите сили и техника.
„Има в последните дни групи, които успяваме да задържим. Правим всичко възможно, за да може да се пресече нелегалното преминаване и трафикирането", каза още тя и потвърди, че скоро 60 полски гранични офицери ще се включат в охраната на българо-турската граница. Те ще са в помощ на българската „Гранична полиция” по линия на европейската гранична служба Фронтекс.
Проучване на „Галъп” от тези дни посочва, че 68% от българите са против отпадането на визите за турски граждани, в страните от ЕС, а само 16% подкрепят подобна стъпка.
В същото изследване е проверено и отношението към носенето на бурки в България. Обществото категорично подкрепя забраната за носене на забрадките, закриващи лицето.
Едва 6% са тези, които не смятат, че забулването трябва да бъде забранено. Това са най-вече хора от турски и ромски произход и привържениците на партия ДПС.
Половината от българите смятат, че законопроекти като този за борба с тероризма по-скоро помагат, но около 32% от анкетираните виждат в подобни нормативни актове преди всичко посегателство върху правата на гражданите.
Оказва се, че сънародниците ни са склонни да делегират на властта възможността да налага закона и сигурността радикално, макар и да не изпитват особен респект към нея. Вероятно и заради това желанието за „твърда ръка“ по темите на личната и национална сигурност е видимо, но не и безгранично, коментират авторите на изследване по актуални теми, свързани с институциите на съдебната власт и цялостната тема за борба с престъпността, налагане на закона, националната сигурност.
Сондажът е част от собствената изследователска програма на „Галъп” и е проведен между 14 и 19 юли сред 1605 души чрез стандартизирано телефонно интервю.
Той вади наяве и един куриозен факт – несъществуваща агенция за борба с имигрантите се оказва сред най-одобряваните институции.
В рамките на проучването на общественото мнение социолозите попитали анкетираните какво е мнението им за дейността на измислената от тях Агенцията за борба с имигрантите. Те включили този въпрос, тъй като в на по-ранен етап от изследването било установено, че най-харесваните у нас институции са онези, които звучат и по-силово или деполитизирано.
Та с цел да се провери афинитетът към „здрава ръка“, на анкетираните е зададен и контролен въпрос за дейността на въпросната агенция, чието названието е подбрано така, че да звучи подобно на реално съществуващи ведомства.
Общата картина издава объркване – равни дялове на положителни и отрицателни оценки. Процентите са съвсем близки – 42% от запитаните одобряват дейността на институцията (макар да не е ясно как точно са си я представили), а 41% – не. Малък е делът на хората, очевидно позамислили се по-критично върху това, което ги питат, и откровено признали, че не могат да дадат оценка – те са едва 17% от анкетираните.
Въпреки объркването, все пак с декларираното 42% положително отношение несъществуващата агенция се нарежда сред най-одобряваните институции у нас. Това допълнително доказва, че мигрантската вълна предизвиква огромно напрежение в масовото съзнание и се радва на лесна подкрепа за всякакви мерки срещу нея, коментират социолозите от „Галъп интернешънъл болкан“.
