Как ще ги стигнем мексиканците?

Автор: Борислав Михайлов

Впоследния ден на юли хиляди шофьори и спътниците им се изнервиха до краен предел при завръщането си от морето още със стъпването на АМ „Тракия”. Заради катастрофа след Карнобат „Пътна полиция” отби движението по аварийната лента и така се образува над 20-километрово задръстване. Зрител на Канал 3 информира, че един километър се взима за цял час, други се оплакаха, че двигателите им са прегрели, трети са били напът да получат топлинен удар.
Междувременно някои медии се опитаха да преборят неделната суша в информационния поток с новината, че внук на т.нар. Цар Киро бил пуснал в социалните мрежи клипче, на което се вижда как препуска по същата тази автомагистрала „Тракия” с 320 км/час. Зад гърба си знатното отроче вече има присъда за шофиране с фалшива книжка и за подкуп на полицаи.

Споменатото „зверско задръстване”, както и поредният бабаитлък с убийствено натискане на педала на газта няма да влязат в черната статистика за войната по пътищата, защото няма загинали, но от друга страна са типичен пример за това, което мнозина обобщават като „българска работа”. За съжаление под тази „шапка” можем да прибавим и състоянието на пътищата, както и организацията на движението, вкл. планирането на големите ремонти и „обработването” от „Пътна полиция” на малки и големи катастрофи, което почти винаги създава поредните тапи.

Всяка от страните в този причинно-следствен многоъгълник изключва себе си от виновните и по правило преувеличава отговорността на останалите. И това е типичен елемент от „българската работа” – също като привичката да се преувеличават черните тонове. Така се стига и до клишето за „война по пътищата”.
Истина е, че в България всяка година при пътнотранспортни произшествия (ПТП) загиват над 600 човека, така както е истина, че от 1989 г. насам автомобилният парк се е увеличил многократно, а броят на жертвите е намалял трикратно. Което обаче в никакъв случай не е повод за успокоение, защото у нас загиналите при катастрофи (общ брой убити на 1 млн. жители) са 131,7 – над 2,5 пъти повече, отколкото в Мексико (49,7/1 млн.).

Което пък е сякаш по-близо да южняшкия български темперамент и състоянието на автопарка, отколкото нещата в Япония. Пословично дисциплинираните жители на Страната на изгряващото слънце дават най-малко жертви по шосетата си – 40/1 млн. Само дето мексиканците са напът да догонят японците, докато ние гледаме към по-долните места във втората половина на класацията, където са Гърция, Полша и дори САЩ.

Поглед отвъд кастата на тестостеронните дебили

В „Десант” вече е ставало дума за основните действащи лица в хормонално-политическата теория за касапницата по пътищата (бр. 405/24 април 2015 г.). Откъм страната на шофьорите това са тестостеронните дебили, „богоравните” с имунитет и някои силиконови „кифли” – без никакви претенции за изчерпателност на мутациите сред опасните шофьори.
Всъщност за проблемите в „задкормилните устройства” се говори и пише непрекъснато, и то с основание. Много по-малко се анализира работата на държавните органи и институции, от които зависи безопасността на движението и намаляването на жертвите и пострадалите при катастрофи.

Първият филтър за недопускането на недоучени или психясали шофьори е прословутата държавна агенция „Автомобилна администрация”, известна все още с остарялата абревиатура ДАИ. Това ведомство стана прословуто, след като през пролетта на тази година агенти на ДАНС и пр. спецслужби арестуваха шефа му Цветелин Цветанов и още десетина началници заради подкупност и търговия с шофьорски книжки. Което на свой ред обяснява защо по пътищата лудеят практически неправоспособни и дори неграмотни водачи.

След шофьорите трябва да видим и пътищата. Независимо от новопостроените стотици километри магистрали, България продължава да е на незавидното 99-о място по качество на пътищата. Изпреварват ни страни като Камбоджа (94-то място), Танзания (92-ро място) и Ботсвана (71-во място), а Бурунди е където сме и ние (100-но място).
Всеки шофьор е виждал дупки по пътищата, сравними с кратер от авиобомба, но малцина пострадали са успявали да накарат представителите на „Пътна полиция” да посочат в протокола, че произшествието е причинено от лошото състояние на пътя, а не от „универсалната” несъобразена скорост.

Всъщност към работата на катаджиите също могат да се отправят много упреци, при това не непременно за подкупност или кампанийност на проверките, а за по-съществени неща като организацията на движението при ПТП (спомнете си споменатото задръстване на АМ „Тракия), постоянния и по-всеобхватен контрол за правоспособност и употреба на алкохол и упойващи вещества, озаптяването на „джигитите” и пр. Каква е ползата от това, че има дни, в които камерите хващат по над 2000 любители на лудите скорости, когато на следващия ден или след месец те все още са пътя в качеството си на смъртоносна опасност?!

Още трошачки на нерви

Традиционна трошачка на нерви и сериозна предпоставка за катастрофи, вкл. и с жертви, са постоянните ремонти по пътищата, които често продължават и през месеците с най-интензивен трафик. През това лято например има поне пет „тапи” за пътуващите до и от морето.
Тези, които се движат към Варна по АМ „Хемус”, поне до края на ноември трябва да преодоляват редица затруднения заради ремонтните дейности по виадукта „Елешница” и на тунела „Витиня“. В обратната посока за столицата пък до края на октомври движението ще е двупосочно и ще се извършва само в едното платно между тунел „Топли дол“ и тунел „Ечемишка" отново поради ремонт.

По магистрала „Тракия" също текат ремонти, които налагат двупосочно движение в съответните участъци. В края на юли имаше локални ремонти на „коловози” и в стария участък от автомагистрала „Марица“ между Харманли и Любимец, която е в експлоатация едва от 2010 г. Излишно е да се споменават традиционните летни пътни разкопавания в София, които дообъркват трафика, и без това нарушен от строителството на метрото. Във Варна пък страдаха от кошмарни задръствания чак до средата на юни поради обновяването на „Аспаруховия мост”.

Някои ще кажат, че не може без ремонти по пътищата и ще са прави. Но не по-малко основателни са и жалбите за нормалност на хилядите, които са претърпели ПТП заради лошо поддържаните пътища, където има участъци – вкл. виадукти и тунели по магистралите – които не са ремонтирани от четвърт век. Оправданието с предишните управляващи може и да върши работа като политически пиар, но ни вкарва във вече споменатата класация за състоянието на пътната мрежа редом с Бурунди и Танзания.

С автопарк като в Третия свят

Общият брой на регистрираните автомобили в България е над 4,3 милиона, като цели 68% от тях са на възраст над 15 години, а 44% са над двадесетгодишни. До петгодишна възраст са само 155 хиляди превозни средства.
Теоретично е възможно, но на практика е малко вероятно колите на повече от 15 години да отговарят на съвременните изисквания за пасивна и активна безопасност, особено когато се поддържат с възможно най-евтините части, защото са собственост на най-бедните европейци. Но пък българите са синове на юначно племе и не се страхуват да карат дори и трошките си с газ до дупка.

Поради всички вече изброени причини дори е чудно, че сме в средата на световната класация за загиналите при катастрофи спрямо общия брой на населението. Всъщност от 1990 г., когато по пътищата са намерили смъртта си 1567 човека, та чак до 2012 г., която ни се размина с 601 жертви, тенденцията е към непрекъснато намаляване на загиналите, въпреки постоянно увеличаващия се автопарк. През последните три години обаче жертвите отново се увеличават, за да достигнат 708 през 2015 г. От началото на тази година до 3 август при над 4 хиляди катастрофи са загинали 382 души, а почти 5 хиляди са ранени.

По следите на 2% от БВП

По данни на МВР над 4 млрд. лева са годишно загубите  за икономиката на страната от пътнотранспортните произшествия. В това число влизат обезщетения за убити и ранени, материални щети, нетрудоспособност, издръжка на лишени от свобода заради престъпления на пътя и т.н. Сумата се равнява на 2% от БВП.
Става дума за човешки съдби и за много пари, които могат да направят по-добър живота на хиляди български граждани. А също така за държавна политика в сектор, където никой не крие челния световен опит, а алгоритмите за успех са общоизвестни.

И да – не бива да се забравя, че много неща, особено по пътищата, са свързани с „чипа”. Неслучайно е прието да се казва „култура на движението”, въпреки анархията по пътищата.
Между другото – солените глоби не решават проблема. Те само правят живота на контролните органи по-сладък. И това се потвърждава от сумите, намирани при арестите на подкупни полицаи и шефове в ДАИ.
Нужно е да стигнем мексиканците и сякаш звучи възможно – нали любовта към лютите чушки ни прави почти роднини…

Анализирай това
През 2015 г. у нас при катастрофи са загинали 708 човека. От началото на тази година до 3 август при над 4 хиляди ПТП жертвите са 382 души, а почти 5 хиляди са ранените. Над 4 млрд. лева са загубите от катастрофи за икономиката на страната. Сумата се равнява на 2% от БВП.

В категории: Анализи , Горещи новини