Но пък вдигат парите за оранжерийни зеленчуци и въвеждат нови схеми в сферата на животновъдството
ЕС спира субсидиите за отглеждането на тикви, орехи, грах и зелен фасул. Това са култури, при които се отчита много висок дял на подпомагането за разходите за производството им и се наблюдава значително увеличение на площите, засети с тях. Следствие на това, те вече не отговарят на критериите за подпомагане.
Това стана ясно на срещите на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) с представители на секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“, на които бяха разяснени готвените промени при директните плащания по схемите за обвързаната подкрепа за животновъдство, плодове и зеленчуци за периода 2017-2020 г.
По време на обсъжданията стана ясно, че финансовият ресурс по схемата за оранжерийни зеленчуци се увеличава с 2,5 млн. лв. спрямо 2015 г. Благодарение на това частично ще се компенсират високите производствени разходи и ще се постигне по-справедливо подпомагане в сектора.
Въвеждат се две нива на получените добиви – минимални, които са условие за допустимост на плащането по схемата, и средни добиви, които са условие за получаване на пълния размер на ставката, като по този начин ще се компенсират по-високите разходи при отопляемите оранжерии. Всички добиви ще се доказват само с официални счетоводни документи като фактури, а от физическите лица – с касови бележки.
Обособяват се в нови отделни схеми втора група култури с по-ниско ниво на подпомагане. При тях относително висок ще е делът на помощите по отношение на разходите за производство и увеличение на площите, които обаче ще са по-малки в сравнение с първата група. Така се създават две нови схеми за обвързана подкрепа – една за дини, пъпеши и зеле, и втора за сливи и десертно грозде.
По всички схеми за обвързано подпомагане на плодове и зеленчуци производителите ще получат допълнително подпомагане по схемата за преразпределително плащане в размер на 50% от основната ставка за първите 30 ха от стопанството. По този начин се отчитат икономиите, които се реализират от големите стопанства. При това плащане ще се прилагат забраните за изкуствено разделяне на стопанствата.
За първи път се насочват средства и към малките млечни говедовъдни ферми в планинските райони, на които до момента не е обръщано внимание. Увеличава се финансовата подкрепа за планинските овцеферми. Въвежда се прилагането на нова отделна схема за животновъдите в планинските райони, чиито ферми се намират на надморска височина над 750 м.
Промени в схемите за обвързано подпомагане в сектор „Животновъдство“ се насочват към стопанствата, извършващи целенасочена развъдна дейност, както и към средните по-размер ферми с оглед подобряване на ефективността и пазарната им устойчивост.
Поставят се условия за наличие на минимален брой животни под селекционен контрол от една порода (за крави – над 20 животни, за овце майки – над 50 животни, и за кози майки – над 20 животни), което ще подобри нивото на селекцията в страната. Въвеждат се и изисквания за реализация на мляко, съобразени с породната принадлежност и продуктивност на животните.
Предвижда се прилагането на модулирани ставки (чиито размер ще се определя в зависимост от броя на животните) за крави, овце майки и кози майки под селекционен контрол. Те ще бъдат по-високи за първите 250 крави в стопанството и за първите 300 овце и кози майки. По отношение на биволовъдството, на подпомагане ще подлежат биволици и малакини, с прилагане на модулирана ставка за първите 250 животни във фермата.
Анализаторите от „Интели агро" обаче обръщат внимание, че не става ясно на базата на какви икономически допускания са базирани предложенията за ставките в животновъдството. Специалистите смятат, че съотношението на субсидията между отделните видове животни не е съобразено с реалностите и бизнес цикъла. Те са на мнение, че минималният добив на мляко, който трябва да бъде доказан, е обидно нисък спрямо реалността в страната и не стимулира продуктивността и конкурентоспособността в сектора, които са поставени като цели от МЗХ. Заложените в момента минимални добиви единствено могат да демотивират стопаните да полагат необходимите грижи за животните – категорични са експертите, които допълват, че диференцирането на ставките при толкова ниски добиви означава да се пилее финансов ресурс.
Новите предложения в сектор „Животновъдство” като цяло са твърде неясно разписани и защитени, те няма да постигнат някакъв благоприятен ефект, но ще затруднят изключително много прилагането на схемите и контрола от страна на администрацията, което създава предпоставки за опорочаване на схемите, посочват анализаторите. Според тях начинът и времето, по които става обявяването на предложенията за промени в схемите, напълно изключва възможността за широк дебат и даването на аргументирани предложения за подобряване на схемите от неправителствения сектор.
По отношение на растениевъдството от „Интели агро" изтъкват, че подпомагането би било по-целенасочено, ако фокусът на обвързаната подкрепа се стесни допълнително до 3-4 култури при плодовете и същия брой при зеленчуците на база анализ на конкурентоспособността, трудоемкостта и потенциала за развитие, като се осигури дългосрочен ефект от прилагането на субсидията. За пример експертите посочват, че в Полша се подпомагат само два вида плодове – ягоди и малини, в Румъния и Франция – 4, а в Гърция – помощ се отпуска единствено за отглеждането на цитруси и праскови.
И още от „Интели агро“ изказват съображения, че и помагането на оранжерийните производители не е целесъобразно. „Те по дефиниция следва да са по-конкурентни и с по-голяма финансова мощ“.
Освен това експертите коментират, че е необходимо да се увеличи минималният брой на добитъка при схемите за животни, които не са под селекционен контрол, за да се стимулира увеличаването на средния им брой в по-малките стопанства (с 10-50 животни). Те смятат, че това може да стане с диференциране на ставката в комбинация с други мерки – например държавно подпомагане на кредитирането за закупуване на животни за сметка на преходната национална помощ.
