Отлагат Съединението заради честване на Хаджи Димитър
10 Август 2016, Сряда
През 1998 г. бе възобновено традиционното честване на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър в подножието на старопланинския връх Бузлуджа,
Автор: Диана Славчева
където костите си оставя и самият войвода. В последните години почитането на кръвопролитното сражение се отбелязва с възстановка на драматичните събития, разиграли се „там на Балкана“ през 1868 г.
А преди години тържествата на святото място са продължавали буквално по цяла нощ. Както разбираме от пожълтелите страници на августовския брой на в. „Казанлъшка искра“от 1926 г., останалите живи по това време доброволци от Сръбско-българската война от 1885 г. – нарамили знамето си и облечени в старата си военна униформа, заедно с казанлъшките общински кметове, граждани и други българи, още в 4 часа сутринта потеглят към „бузлуджанския кът“.
„Пътят ни водеше през с. Енина. Пътуването бе шумно и весело. Даже и ние, старите, крачехме с ентусиазъм и с гордост се качвахме по високите падини да стигнем час по-скоро до мястото“ – свидетелстват очевидци пред старата газета.
Когато наближава Бузлуджа, това мнозинство е посрещнато от военната музика. Оказва се, че казанлъшкият гарнизон е изкачил Балкана два дена преди събитието. Народът тръгва в стройни редици след оркестрантите. Скоро след това тук пристига и търновският гарнизон.
Когато се мръква и Балканът запява хайдушка песен, започва заря, засвирва музика и се зачитат имената на славно загиналия войвода и неговите другари. „Всичко млъкна, всичко е утихнало, ронят се сълзи“ – така лаконично вестникът описва поклонението. Авторът на дописката П. Бучаков подчертава, че в този момент всеки от присъстващите си представял мъчениците – как въпреки че са много слаби, защото се изхранвали единствено с букова шума, геройски очакват смъртта.
Произнасят се речи, дори се изстрелват и ракети. И така – докато се съмне.
Едва призори архиерейският наместник заедно с още десетина свещеници отслужва панихида и молебен, след което се провежда клетвата на младите войници от казанлъшкия гарнизон.
Репортажът от събитието през 1926 г. обаче завършва с една забележка на автора: „Тъжно впечатление правеше, дето много млади жени бяха съблазнително облечени, а някои бяха обути и с мъжки панталони“.
Шегата настрана – мястото наистина е свято и възмущението на П. Бучаков е напълно резонно.
Но да се върнем на същото място, но още по-назад във времето – в далечната 1898 г., когато тук става освещаване на костите на Хаджи Димитър и загиналите негови четници.
На церемонията присъстват майката на войводата – Маринка, Филип Тотю, Панайот Хитов, Христо Македонски, свещеник Петко Франгов – легендарния летописец на Дряновската епопея, известен като белочерковския Захари Стоянов, и още цяла плеяда наши революционери – съвременници и съратници на войводата.
За първи път майка му изкачва Балкана до лобното място на сина си през 1885 г. Сред видните гости тогава е и Захари Стоянов.
Членовете на тогавашната ученолюбива дружинка „Искра” подготвят пиесата „Стефан Караджа” от Т. Х. Станчев. Сред зрителите на представлението е и майката на Хаджи Димитър.
Както припомня 50 години по-късно в юлския си брой от 1935 г. в. „Казанлъшка искра“: „В стройни редове бяха наредени младежите, приготвени надвечер по хлада да заминат с песни на „Бузлуджа”, предвождани от трима младежи, облечени във въстаническа форма, взета от гардероба на „Искра”, представляющи Хаджи Димитра, Стефан Караджа и техния знаменосец“. Така че днешните възстановки не са нищо ново в програмата на честванията край Бузлужда – имало ги е и преди повече от 130 години.
И още един много любопитен момент от това тържество от 1 август 1885 г. – заради него „мълвящото се провъзгласяване на съединението на Северна с Южна България бе отложено с няколко дена по-късно – 6 септември 1885 г.“. Поне така твърди старата газета, макар че разликата между двете събития не е ден-два, а малко повече от месец.
Патриотичен календар
6 август 1903 г. — Умира войводата Георги Кондолов, водач на Преображенското въстание
7 август 1981 г. — В околоземна орбита е изведен първият български изкуствен спътник „Интеркосмос-България-1300”
9 август 1920 г. — Влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война
10 август 1913 г. — Подписан е Букурещкият договор, който слага край на Междусъюзническата война
10 август 1915 г. — Осъществен е успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов
11 август 1877 г. — Водят се най-ожесточените и решаващи боеве при Шипка в Руско-турската война
