Правителството продължава да плаща всекидневно по 167 000 евро лихви по загубения арбитраж за АЕЦ „Белене”, а в предизборна употреба влезе и „Южен поток”
Автор: Анна Александрова
Традиционно бедният откъм политически събития ваканционен месец август изведнъж поднесе неочаквано наситен дневен ред. В него обаче темата за приближаващите президентски избори и отсъстващите претенденти за „Дондуков” 2 бе (по)изместена от позабравения голям енергиен шлем, лансиран някога от Георги Първанов – АЕЦ „Белене”, газопровода „Южен поток” и нефтопровода „Бургас-Александруполис”.
Това са все мегапроекти със съмнителна полза за България, замразени или преустановени, но продължаващи да цъкат като бомби със закъснител. Или като своеобразни енергийни капани, както нееднократно е ставало дума на страниците на „Десант”.
Друг е въпросът, че за партии като БСП и АБВ тези проекти никога не са преставали да бъдат суперважни, сякаш лобизмът им в полза на Москва е неразривна част от обществения договор с техните членове и симпатизанти. Социалистите на Корнелия Нинова и Георги Първанов обаче поне формално нямат нищо общо с актуалните действия на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
До неотдавна той се хвалеше, че е спрял трите споменати енергийни мегапроекти и така е спестил милиарди на българските данъкоплатци, а сега изведнъж стана оптимист за тяхното бъдеще.
Промяната в настроението дойде след телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, проведен по инициатива на нашия министър-председател.
Но от картите, които са на масата, основания за оптимизъм сякаш няма. По-скоро личи последователно отстояване от страна на Кремъл на интересите на компании като „Газпром” и „Атомстройекспорт” и прецизиране на ходовете след срещата Путин-Ердоган и започналото нормализиране на руско-турските отношения.
На 10 август изтече едномесечният срок, който премиерът Борисов си даде, за да намери решение на казуса с АЕЦ „Белене”, след като страната ни загуби арбитража в Париж и Националната електрическа компания (НЕК) бе осъдена да плати на руската компания „Атомстройекспорт” 550 млн. евро за поръчаното оборудване за „гьола” край Дунав. Тече и всекидневното плащане на 167 000 евро лихви по този дълг, а решение на проблема все още няма, въпреки телефонния разговор между Борисов и Путин.
След като той се състоя, премиерът ни коментира, че е очаквал да бъде по-труден, но руският президент бил демонстрирал неочаквана добронамереност. От устата на дипломат тази оценка би могла да се възприеме като типичен пример за любезност, скриваща нежеланието да се даде конкретна информация, но при Борисов е по-скоро автокомплимент.
Да не говорим, че той побърза да се похвали, че се е разбрал с Владимир Путин българо-руски работни групи да направят преглед на енергийните проекти между двете страни, като експерти ще обсъдят проблемите пред проектите и възможностите за тяхното преодоляване при спазване на правилата, валидни за Европейския съюз.
От Кремъл не закъсняха с опровержението на това твърдение. Цяла седмица по-късно от пресцентъра на българското Министерство на енергетиката съобщиха, че министърът Теменужка Петкова е изпратила писмо до генералния директор на Държавната корпорация за атомна енергия на Руската федерация „Росатом" Сергей Кириенко за определяне състава на работна група, свързана с проекта „Белене". Поканата й се отнасяла за времето между 15 и 30 август, когато да продължат детайлните разговори по сътрудничеството в ядрения сектор.
В началото на август министър Петкова посети Русия, за да се опита да убеди „Атомстройекспорт” да ползва за свои нужди произведеното оборудване за АЕЦ „Белене” и неговата стойност да се приспадне от сумата на арбитражното решение, но руснаците недвусмислено дадоха да се разбере, че държат да си получат парите, и то възможно най-бързо.
Толкова за АЕЦ „Белене”. В подобни ситуации хората казват, че е по-добре да има ужасен край, вместо ужас без край.
Или иначе казано, по-добре е правителството да плати тези 550 млн. евро, вместо всекидневно да се дават по 167 000 евро само за лихвите.
Строителството на Втора атомна е икономически неизгодно за България и лидерът на НФСБ Валери Симеонов, както и останалите членове на Групата за натиск в парламента нееднократно са изтъквали и доказвали това.
Практически същото може да се каже и за газопровода „Южен поток”, колкото и нелогично да звучи това на първо слушане. В „Десант” по темата е писано много. Тук за първи път в българска медия бе разкрито, че това е технически неосъществим проект, който по думите на Валери Симеонов е финансов капан за България и цели единствено да облагодетелства енергийната мафия, гравитираща около БСП и Москва.
Новата идея на Борисов, споделена с Путин, е в България да се възобнови работата по „Южен поток" само в морската му част, като след излизането си на българския бряг тръбите да влизат в газоразпределителния център „Балкан".
Това руският държавен глава коментира пред журналисти с думите: „Да, сега виждаме и знаем, че българската страна би искала да се върне към този проект, но ние понесохме определени загуби във връзка с отказа на европейските партньори от реализацията му. И сега само едни намерения не са ни достатъчни – необходими са ни абсолютно железобетонни гаранции от юридически характер. А такива няма".
Няколко дни по-късно Путин и Ердоган пък заявиха, че вече няма пречки за реализацията на проекта „Турски поток”…
Що се отнася до третия енергиен мегапроект – за нефтопровода „Бургас-Александруполис”, първото правителство на Бойко Борисов оповести още през декември 2011 г. отказа на страната ни от участие в това начинание. Но почти пет години след това, през юни 2016 г. изведнъж стана ясно, че България е прекратила делото за ликвидацията на компанията „Транс Болкан пайплайн Б. В.", която движеше проекта с тръбата. Това дело се водеше заради отказа на останалите акционери – три руски компании: „Транснефт", „Роснефт" и „Газпром нефт", две гръцки и гръцката държава, да ликвидират дружеството.
Българският дял в него, който е 24,5%, се държи от Министерство на финансите, а неговият шеф Владислав Горанов обясни, че делото е било прекратено, защото гръцката страна е предложила компанията да продължи да съществува като основа за съвместни инфраструктурни проекти между двете страни.
В тази връзка някои ще попитат откъде-накъде и най-вече защо проектът за нефтопровода „Бургас-Александруполис” може да бъде реанимиран. Има поне два отговора на тези въпроси. Дни след опита за преврат в Турция шефът на руската компания „Транснефт" Николай Токарев коментира, че този проект може да бъде възобновен при трудности с ползването на черноморските проливи Босфора и Дарданелите, през които минават танкерите с руски петрол.
По-късно, при посещението си в София и след разговора си с Борисов, гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви, че в Атина преразглеждат „Бургас-Александруполис” и допълни, че с Борисов са се договорили да откроят (каквото и да значи това) двете пристанища – в Александруполис и в Бургас, като засилят сътрудничеството си в сферата на транспорта с бърза жп линия, с която да се свърже Егейско и Средиземно море с Черно море.
Така трите енергийни призрака от времето на Георги Първанов отново се появяват, сякаш никога не са били прогонвани от Бойко Борисов. Видимо е, че те ще бъдат използвани в кампанията на БСП и АБВ за президентските избори – това вече е факт. И е повече от логично да се предположи, че това ще направи, макар и по свой начин, и ГЕРБ – за да търси благоразположението на онази част от избирателите, които все още тъгуват за „вечната дружба” с Москва.
Прочее, от Брюксел вече съобщиха, че нямат нищо против реализацията на този „голям шлем”, стига разиграването на картите да става по правилата на Европейския съюз. Звучи простичко, а всъщност е почти невъзможно за изпълнение, поне в икономически план. Но правилата на предизборната политическа ширпортреба са далеч по-отворени. Понякога дори не са видими с просто око...
