Казват, че любовта дава криле и прави чудеса, а истински щастлив и благословен е този, комуто е дадено щастието поне веднъж да я изживее.
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Такава е историята на русенката Светлана Михайлова и холандеца Хени де Кьониг. Тя започва неочаквано и намира покрив и огнище в живописното българско село Церова кория.
“Категорично бях решил, че ще напусна Холандия, където живях половин век. След почти 30 години работа като шофьор на тир, исках вече по-спокоен живот. Започнах да търся имоти в Словакия и Унгария, но не можех да намеря нещо, което да ми хареса.
Познавах се с един холандец, който продаваше къщи в България. Реших се и дойдох тук, но той ме излъга жестоко. Заболя ме, защото го направи сънародник.
Работих за този човек, даваше ми добра заплата. Но скоро осъзнах какво точно правеше той.
Купуваше евтини стари къщи, правеше някакъв козметичен ремонт и ги продаваше по-скъпо на чужденци. Казваше на клиентите, че къщата е готова. Те идваха в България, виждаха, че почти нищо не е направено и аз трябваше да се справям, ако започваха да роптаят. Не исках да лъжа хората и след три месеца приключих отношенията си с него”, разказва Хени, без да крие разочарованието си.
И точно тогава, изведнъж и най-неочаквано се случва нещо.
“Беше на 9 май, казва Светлана и продължава разказа на мъжа с вълнение - Точно преди да замина на работа в Чехия.”
Видели се в едно кафене в Русе. Той нещо я попитал, говорили за кратко и Хени й поискал номера. Така започнала телефонната им любов.
“Светлана е много грижовна”, обяснява сега Хени.
„А аз пък съм малко Тома неверни. В началото гледах скептично на това, което се случва. Той е много внимателен и удържа на думата си. Това беше важно за мен. Той нищо не скри, не ме излъга. Това е от голямо значение в една връзка”, на свой ред се изповядва Светлана.
В крайна сметка за Чехия заминали заедно, а после се прибрали в България, в къщата на холандеца в поповското село Садина.
Дълги месеци след завръщането и двамата били безработни, после тя тъкмо си намерила работа в детска градина - затворили забавачката. Преди година и половина Хени си намерил препитание във Велико Търново и така ходенето по мъките свършило. Озовали се в село Церова кория. Купили си 200-годишна къща, която цели три десетилетия е стояла празна.
Сега влюбени, с много работа и разбирателство русенката и холандецът я ремонтират, а Церова кория е новият им дом. Дори заедно ходят на народни танци в местния клуб на чужденците “Радомира International”.
Хени де Кьониг и Светлана Михайлова ме посрещат на чардака на къщата си в Церова кория, от който се разкрива приказна панорама към Еленския Балкан.
Компания им правят послушен голям лабрадор и четири домашни котки.
“Обичам българските туршии, компоти, консерви и лютеница. Светлана е голям майстор. Да е живот и здраве, и градината тук ще започне да ражда, със сигурност старата асма ще даде и грозде. Нищо не пръскам, обичам храната да е био”, разказва на перфектен български език холандецът, който се е специализирал в правенето на зимнина.
За разлика от много чужденци, които идват да живеят в България без да знаят и дума български и отказват да учат езика ни, при Хени пристигането тук било осъзнато и свързано с езикова подготовка. Преди да дойде той си купил диск с думи на български. Научил 200-300, за да може да попита колко е часа, да си поръча или купи храна и напитки, но не можел да съставя изречения.
„Ходих на уроци при учителка по един час три пъти в седмицата в продължение на три месеца. После си купих самоучител по български език за англичани и така постепенно започнах да говоря добре”, разказва Хени и доверява защо е предпочел България.
“Не исках да остана в Холандия.
Там законите са много строги, а социалната система взе да се пропуква. Плащаш високи данъци, а фактически не получаваш помощ, когато ти потрябва. И животът е по-скъп. В България ми харесват природата, климата, хората, защото са малко по-отворени, особено на село. Тук намирам нежност, топлота и доброта. Хората са по-бедни, но душите им са по-широки. Може да нямат, но пак ще ти дадат. Това в Холандия и Чехия го няма. Там можеш да отидеш на гости само ако преди това те поканят”, споделя Хени де Кьониг и продължава: “Е, тук се ядосвам на счупените плочки, на неравностите по пътя...”
И Светла го допълва. “И в Чехия сигурно крадат, но явно управниците са по-добри, защото правят повече за хората, а не против хората”, казва тя, сравнявайки видяното и преживяното от двугодишния си престой с Хени там.
“Аз съм родолюбец. Въпреки всичките кусури на държавата ни, които ме ядосват и дразнят, искам да съм тук. Обичам си родината. Камъкът си тежи на мястото. Там, в чужбина си никой”, заключава Светлана Михайлова.
