Населеното място е пример за това колко важни са съхранените български традиции, които ни модерните времена, ни кризата са успели да изкоренят
Автор: Христина Здравкова Снимки: Авторът
Сигурно няма пътник, който, минавайки по маршрута София-Варна и наближавайки на двадесетина километра Велико Търново, да не е спрял за глътка студена вода и отмора до мавзолея-костница на отец Матей Преображенски-Миткалото. Районът винаги е бил отлично поддържан, а с последния екологичен проект на местните хора от Ново село сенчестият парк е станал още по-красив.
Костницата е проектирана от Леон Филипов. Днес до мавзолея се лее тиха музика и звучи разказ за житието и делото на Матей Преображенски. Любопитните туристи разглеждат и се зачитат в паметните плочи с имената на загиналите за България през войните хора от близкото село.
Мястото е един от паметниците на борбите за национално освобождение, както и един от монументите на българската воинска слава.
Чистота, сговор и толерантност са трите думи, които описват великотърновското Ново село. Буквално на всяка крачка тук местните са засвидетелствали почитта си към своя съселянин Матей Преображенски (Моно Петров Сеизмонов) - български възрожденец, монах, просветител и националреволюционер, последовател и близък съратник на Васил Левски.
Огромните пана със стилизираните черно-бели ликове на двамата революционери са изписани на най-лично място в центъра на селото. Всяка обществена сграда в Ново село, местните сдружения и инициативни комитети носят името на Матей Преображенски-Миткалото.
“Всяко дело по-добре ще направиш, ако прочетеш що са писали преди ”, “Изпълнявай само писмени нареждания, защото нечестивците се отмятат”, са думи на видния новоселчанин, които днес често се цитират от неговите съвременници.
Преди 260 години селището е било на около 2,5 километра на запад в местността Юрта.
Кърджалийските набези и честите посещения на бирниците принудили местните хора - българи и турци, да се преместят на по-закътано място.
Най-ранните писмени документи, в които се споменава името на селото Новасел, е списъкът на войнуганите от Търновските села от 1548 г. и регистърът на обложените с поголовен данък от 1618 г.
Първото училище в селото е създадено около 1840 г. в частен дом, а на четмо и писмо в него за известно време децата е учил самият Матей Преображенски.
През 1870 г. по негова инициатива се основава читалище “Наука”, което и днес е културното средище на селото, а библиотеката му е пребогата на класически и съвременни издания.
В Ново село цари и религиозна толерантност. На няколко метра една от друга са църквата “Свети Николай” и местната джамия. Всяка година християни и мюсюлмани си помагат, за да ремонтират молитвените си храмове, за да има мир и любов, както казват местните.
Летописните хроники на селото разказват, че в края на 50-те години на XIX век на края на селището е започнат строеж на църква, но това, което успеели да издигнат през деня хората, е разрушавано от турците през нощта.
Едва след като е издействан султански ферман, през 1860 г. храмът е завършен . Наречен е “Св. Никола”, пръв свещеник в него е бил Марин Генчев.
През 1872 г. в близост до църквата е издигната двуетажна училищна сграда. В църковния двор е погребан Отец Матей Преображенски. В началото на XX век населението на Ново село нараства значително, повишават се финансовите възможности на хората, защото много новоселци са били гурбетчии в Америка.
Местните хора и управниците на Ново село вземат решение за строеж на нова, по-голяма църква и днес тя е притегателно място в селото и център на забележителна атракция.
Новоселци твърдят, че са първото село в света със свой аудио-визуален спектакъл “Когато храмът проговаря”. Композитор на музиката и автор на играта със светлините е новоселчанинът Тодор Кънчев. Спектакълът е създаден през 2006 г., трае 10 минути и завършва с Многая лета и песен на птици.
Освен църквата, тук художествено осветление има и селската чешма. Това лято върви поредната фаза от ремонта на църковния покрив. Тази година дирекцията по вероизповеданията отпуснала 5000 лв.
В Ново село си имат и работеща обществена тоалетна. В центъра на селището местното сдружение “Матей Преображенски” с проекти през годините е направило приказен парк, а детските кътове и площадки за игра са перфектно поддържани.
В града правите детска площадка за 200 000 лева и от нея до другата година от вандали и вагабонти са останали само трески. Нашата е направена за 10 пъти по-малко пари, ама си е хубава, модерна и много я пазим, разказват новоселци.
През лятото селото е гъмжило от деца. Денем за тях има организирани занимания в Центъра за работа с деца и младежи, който се ръководи от ирландката Елинор Адамсън. Тя не е единствената чужденка в графата “новите българи” в Ново село.
Тук се е заформила колония от около 60 чужденци, основно британци и руснаци - или всеки десети жител на Ново село е чужденец. Шеф на селската поща е литовката Елена Абрамчик, която е тук от четвърт век и се води първата иностранна заселничка.
Когато Елена излезе в отпуск за няколко дена, местните хора зачестяват с посещенията в пенсионерския клуб, за да си получат там абонамента си за пресата.
До сами него е селският супермаркет. Всичко ни е прекрасно в Ново село, но немотията мъчи хората, времената станаха трудни. Идват да пазаруват основно хляб, сирене и кисело мляко, споделя магазинерката Айше Моллахасанова, докато пуска от вендинг автомата пред магазина кафе за един от местните старци.
Всичко работи, всичко ни е облагородено, не чувстваме да сме в затънтено село, има живот. Ако не беше така, щяха ли да са внуците при мен, споделя Петър Колев.
В Ново село търпеливо чакат вече десета година държавата да им отпусне 300 000 лв. Имат направен мащабен проект за защита от наводнения. Селото е на скат, а подпочвените води в него са много високи и често избиват.
На южния скат има голям водосбор и тази всичката вода преминава през Ново село, разказват местните хора. Основната задача е да бъдат направени скатови канавки над цялото село и те да отвеждат водата встрани от населеното място и да бъдат регулирани отводнителните дерета.
