А на мен ми е мъчно...

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Мъчно ми е. Съдът справедливо отсече, че издивелият простак, дето блъскаше озверял по рейса на магистралата, трябва да остане в ареста и вероятно ще бъде осъден.
Бесепетата, разните движения и фракции от тяхната аура, реформатори и някакви по-други обясняваха как не били съгласни относно общите кандидатури за президент.
Сякаш президентът има някакъв смисъл, като гледам сегашният (а и предишният) какво представлява.
Мъчно ми е заради смъртта на последния от онова поколение артисти, които отгледаха поне 10 поколения българи. Не съм по сметките, в училище бях много зле по математика, но както ги смятам през 5 години, комай е така.

Както казах, изчисленията ми са елементарни, един приятел, който живее отдавна в Австралия, ми каза, че някъде прочел, че така било по правило.
Та, гледам в момента филм с големия Никола Анастасов (и другите великани Георги Парцалев и Кирил Господинов) и си мисля, че новите
артисти в България трябва доста да се потрудят, за да влязат в техния статут. В какъв, впрочем?
Новите играят в сериали, прекопирани от „западния свят“, написани от сценаристи отвъд Океана, за които е страшен проблем недошлият навреме водопроводчик. От което произхождат някакви комични ситуации. Нарича се „ситком” и за да подсетят зрителите кога трябва да се смеят, зад кадър се пускат предварително записани смехове.

Като се замисля, това не е никакво откриване на топлата вода, спомнете си друга роля на великия Никола Анастасов, „онуй диване Димитракито” в „Криворазбраната цивилизация”.
Там също пускаха смях зад кадър, Хачо Бояджиев го е правил още през 1974 г. Може и от „западняците” да се е учил, не това е цел на тези несвързани слова.
За новите е задължително, освен ролите в киното и театъра, да са водещи. На каквито телевизионни бози се сещате, на глупашки семейни състезания, смукани от пръсти шоута, но за тях е най-престижно да са водещи на телевизионни лотарии. Зер, там са яките кинти и колкото по-голяма звезда си, толкоз по-престижно е да викаш като умопобъркан името на някой човечец, спечелил 50 000 лева, и покровителствено-парвенюшки да го питаш какво ще прави с тези пари.

Мъчно ми е! Старите не правеха така, онези, последният от които си отиде през изминалата седмица, също се изявяваха като водещи, но най-много на някоя новогодишна програма.
Вярно, че времето беше друго и тогава пък ги мъкнеха като мечки на панаир, на „срещи с трудови колективи”.
На една такава Никола Анастасов се срещнал с трудовия колектив, част от който беше и моят баща. Видял доста от света и патил тройно повече от видяното, познавал всякакви хора и опирал дори до турски арест заради катастрофа, години след това говореше с благоговение какъв чуден човек бил големият актьор. Как уж говорел сериозни неща, а всички се заливали от смях.

„Ей това е артист, роден артист”, заключаваше с благоговение баща ми. Но за кой от „старите” не бихме казали това? За Георги Калоянчев ли, за Георги Парцалев ли, за Хиндо Касимов, Васил Попов, Георги Георгиев-Гец, Васил Добрев, Георги Русев, Велко Кънев, спирам да изброявам, за да не забравя незаслужено някого.
Вече е по-лесно от старата генерация да пресметнем колко са останали, а не колко се представиха пред Господ. Стоянка Мутафова и Татяна Лолова все още се държат. И най-красивата българска актриса, според скромното ми мнение, Гинка Станчева.
А на мен ми е мъчно. Защото колкото и да са добри днешните звезди на родното кино, телевизия и театър, сякаш никога няма да стигнат тези, за които говоря.

Имате ли обяснение защо? Не би трябвало, нали са се учили от тях, копирали са ги, слушал съм да казват, че са техни кумири и дори и парченце от тяхната слава да имат, пак ще са доволни.
Поради кой знае каква причина обаче, те не играят като тях, не говорят като съседа чичо Гошо (както онази генерация), не се държат естествено, а ръкомахат като вятърни мелници, крещят и декламират.

В съвременните български филми, в които каквато и да е темата, задължително сред персонажите има мутри, курви, клошари, които преди години са били я учители, я научни работници и политици (задължително корумпирани). Ако кажете, че тези думи са ала-бала и драматична жалба за младост, бих ви попитал защо тогава, на погребенията на тези големци от сцената и екрана се стичат стотици непознати и за тях скърби цяла България.
Гледам тъпо в телевизора. Оттам Никола Анастасов, Георги Парцалев и Кирил Господинов са „Тримата от запаса”. Филм, уж комунистическа пропаганда, че и по някое време става много тъжен. А всъщност е определен като комедия. Всички го знаят като комедия. И ми е мъчно.

В категории: Коментари , Горещи новини