В бюджета за 2017 г. няма да се планира увеличаване на външния дълг
Автор: Ани Петрова
Много е вероятно така, както показват сметките отсега, да се заложи нулев лимит за нов дълг в бюджета за 2017 г. Това е добрата новина от последните дни, съобщена в сряда пред журналисти от министъра на финансите Владислав Горанов. Той се аргументира с благоприятните резултати от наскоро завършилите стрес тестове на банките в България, показали, че трезорите са в добро състояние и надали ще имат нужда от държавна подкрепа.
Както е известно, в бюджета за тази година бе предвидено вземането на до 5,3 млрд. лева нов дълг, като от тях 2 млрд. лв. трябваше да играят ролята на буфер за евентуални проблеми с банки, за да не се повтори случилото се с КТБ. Още през март правителството пласира на международните пазари два транша облигации на обща стойност почти 2 млрд. евро, но така и не се наложи да използва парите, предвидени като буфер за проблеми с банки.
Владислав Горанов обясни, че тези средства ще бъдат пренасочени за покриване на стари дългове с цел намаляването на общите задължения на държавата. По данни на МФ към края на май 2016 г. държавният дълг възлиза общо на 13,4 млрд. евро или 29,3% от БВП и затова намерението да не се планира взимането на нов дълг през 2017 г. безспорно е добра новина.
Не така обаче стоят нещата с получените в Министерство на финансите оздравителни планове на повечето от общините с проблемни бюджети. Както „Десант” вече съобщи, през тази година държавата реши да поеме на ръчно управление финансите на закъсалите общини, тъй като задълженията им вече надхвърлят 2,2 млрд. лева и това се отразява негативно на цялата икономика.
Поради което правителството внесе, а Народното събрание гласува в края на май Закон за публичните финанси, в който ясно са разписани процедурите за оздравяване на общините в лошо финансово състояния, които вече могат да ползват безлихвен заем от централния бюджет, разрешаван от министъра на финансите след представянето на оздравителен план. Освен това, по негово предложение с акт на правителството ще може да им бъде отпускана допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване на тези заеми, което ще става, ако е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние.
Скоро след приемането на закона от Министерство на финансите съобщиха, че 36 от общо 265 общини у нас влизат в процедура по финансово оздравяване. В списъка са Видин, Кърджали, Дупница, Ловеч, Тетевен, Перник, Велинград, Септември, Сливен, Смолян и др. Те буквално са пред фалит, а иначе сериозни проблеми с дълговете си на практика имат поне половината от всички общини.
В средата на август стана ясно, че повечето от оздравителните планове, представени в МФ от споменатите 36 общини, са нефелни и дори наивни, поне според думите на министър Владислав Горанов. Поради което той ги връща на поправителен. Оказва се, че в представените му оздравителни планове не присъстват правилните мерки и гаранции за намаляване на задълженията, подобряване на събираемостта, увеличаване на собствените приходи и т.н. – все условия, без които общините не могат да кандидатстват за предвидените в Закона за публичните финанси безлихвени заеми.
Владислав Горанов изтъкна още, че закъсалите общини се заблуждават, че заемите, които ще получат от Министерството на финансите, гарантирано ще се трансформира в безвъзмездна финансова помощ, тъй като това не е целта на Закона и на оздравителните програми. По думите му, претенциите на някои кметове са непропорционални на дисциплиниращите мерки, които местната власт трябва да предприеме.
Въпреки това финансовият министър смята, че целта на закона е постигната – идентифицирани са проблемите и проблемните общини, за да може да не се случва така, че след местни избори да се оказва, че новите кметове са поели фалирали администрации.
От изявленията на Горанов стана ясно още, че приоритети в бюджета за 2017 г. ще бъдат образованието и отбраната. „За съжаление, най-често дебатът се води количествено – колко повече пари да се дадат, а това не дава отговор на въпроса с кои мерки и инструменти ще постигнем по-доброто качество", отбеляза обаче той, като не пропусна да коментира, че напоследък матурите показват лоши резултати от обучението. Затова подчерта, че очаква иновативни мерки от образователното министерство за решаване на проблема с качеството на образованието.
Засега оттам идват новини, които само косвено свързани с казаното от финансовия министър. Бе оповестено например, че е готов дванадесетият образователен стандарт, свързан със Закона за предучилищното и училищното образование – стандартът за приобщаващо образование. В него се уточнява каква подкрепа ще получават децата със специални образователни потребности.
Предвиждат се и допълнителни часове за обучение на учениците, които не знаят български език, както и на тези, които трудно усвояват уроците или има риск да отпаднат от училище.
