След възстановяването на старината в нея ще се изнасят и открити уроци по история на деца от различни етноси
Автор: Здравка Христова
Единствената по рода си баня от епохата на Второто българско царство ще глътне стотици хиляди лева, за да се трансформира в средище за изяви на нашенските роми. Новината, съобщена от шефката на културната дирекция в Община Велико Търново Нелина Църова, втрещи гражданството на старопрестолния град.
Норвежкият финансов механизъм отпуска близо 725 000 лв., с които ще трябва да се направи консервация, реставрация и експониране на Шишмановата баня в Асеновата махала на Велико Търново. Възраждането на рушащата се от десетилетия царска средновековна къпалня, за която археолозите твърдят, че е единствена по рода си в България, трябва да приключи до 30 април 2017 г.
Според изискванията на европейската програма 10 на сто от работниците на обекта следва да са трайно безработни и от ромски произход. Тези хора, загубили всякакви навици да се трудят, ще трябва активно да се включат в спасението на този паметник на културата от национално значение.
„Аварийните мерки започват с укрепване на основните западни зидове на Шишмановата баня. Консервационната намеса ще се изразява в моделирано надзиждане на останалите зидове и възстановяване на пилоните от хипокаустната система до действителна височина. На базата на останките и наблюденията по време на археологическите проучвания ще бъде направено реставриране на полуцилиндричното покритие на северното помещение и на същинския под.
Ще се моделира надзиждане при входа на южния зид и на източния зид. Ще бъде издигната преграда, която да изолира обекта от улицата. Ще се изгради и стабилна покривна конструкция, гарантираща защитата на оригинала. Предвидени са и мерки за благоустрояване на терена около старината, които да подчертаят уникалността на паметника”, обясни Нелина Църова.
След обновяването на Шишмановата баня там ежегодно ще се провежда фестивал на ромската култура (?!). Щели да се изнасят и открити уроци по история на деца от различни етноси.
Предстои от следващия туристически сезон обектът да бъде включен в маршрута на екскурзиантите наред с храмовете „Св. 40 мъченици”, „Свето Успение Богородично”, „Св. св. Петър и Павел”, „Св. Иван Рилски” и „Св. Георги” в Асенова махала.
Банята е наречена „Шишманова”, тъй като се счита, че е останала от времето на последния български владетел преди падането на Търново под турско робство.
При разкопки там са намерени монети от XV-XVI век. Първи за нея споменава Карел Шкорпил през 1893 г., като отбелязва и мястото й – северно от източния устой на Владишкия мост с надпис „баня”. Първата публикация за тази обществена сграда принадлежи на търновския архитект Георги Козаров.
Шишмановата баня е единствената от Второто българско царство с оригинален архитектурен план. Именно той я отличава от известните други бани от Античността и Първото българско царство, както и от по-късните турски хамами.