Допитванията могат да омръзнат на хората също като честите избори, но демокрацията няма да е виновна за придобитата апатия
Автор: Борислав Михайлов
Държавният глава Росен Плевнелиев насрочи инициирания от „Шоуто на Слави" референдум за 6 ноември – датата, на която ще се проведат изборите за президент. Въпросите са: „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?", „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?".
Три от шестте въпроса за плебисцита отпаднаха по волята на Конституционния съд, чиито членове обявиха за противоконституционно решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум, прието на 12 май 2016 г., в частта относно въпроси с номера 2, 4 и 6. В тях се питаше дали да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите, да се намали ли броят на народните представители от 240 на 120 и дали директорите на областните дирекции на МВР и началниците на РПУ да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура.
Несъстоялият се плебисцит
Междувременно в последния си работен ден преди лятната ваканция депутатите решиха да не допуснат провеждането на референдум с петте въпроса, предлагани от Веселин Марешки. На варненския бизнесмен не му достигнаха 2644 подписа до онези 400 000, нужни според закона, за да се задължи парламентът да проведе допитването. В представената подписка имаше близо 530 000 подписа, но за валидни бяха признати едва 397 356.
Марешки, също както и Слави Трифонов, искаше да пита избирателите дали да се намали броят на депутатите от 240 на 120, което според КС е противоконституционно, защото въпросът е от компетенциите на Велико народно събрание. Освен това, бизнесменът търсеше одобрение за отпадане на държавната субсидия за партиите и коалициите (а Трифонов предлага те да получават годишно по 1 лев за всеки глас на последните избори), отпадане на имунитета на депутатите, въвеждане на регулация на пазара на горива, гарантираща по-ниски цени, както и отпадане на забраната едно лице да има повече от 4 аптеки – отново с аргумента, че това ще доведе до по-ниски цени.
Въпреки тези съвпадения и сходства, самият Марешки коментира от едно тв студио още преди решението на парламента, че зададените въпроси нямат нищо общо с тези на Слави Трифонов, който „си прави политическа партия през референдума”. Попитан дали и той не се опитва да направи същото, фармацевтичният бос бе категоричен, че прави референдум, за да направи нещо добро за хората.
Само дето още преди решението на НС обяви едновременно, че се отказва от участие в президентските избори и пристъпва към създаването на формация под името Национално Освободително Движение „За Чиста и Свята Република" (изписването е така, както присъства на сайта на Марешки „Референдум 2016“).
Вече сме наблюдавали неведнъж прерастването на граждански движения в политически партии, включително и при ГЕРБ. Слави Трифонов пък се ожали, че решението на КС го тласка да влезе в политиката и превърна шоуто си в политическа говорилня. Разликата с предизборно студио е повече от символична, а вече има и обещание от страна на шоумена за голям концерт на Орлов мост в навечерието на изборите и референдума.
И един активен борец за повече допитвания
Помните ли думите на президента, че пряката демокрация може да лекува представителната?
Росен Плевнелиев изрече това доста спорно за условията у нас твърдение в речта си пред Народното събрание, прочетена на 19 март 2015 г. В това слово държавният глава обяви, че ще инициира референдум по изборните права на гражданите, като уточни, че целта на допитването ще е да се укрепи многопартийната система, като се съхрани интересът на партиите като носител на парламентарната демокрация.
Това умозаключение на президента ни звучи най-малкото нелогично, ако не и абсурдно. В коментар на тази теза политологът Петър Клисаров попита защо ни е референдум, щом ще обслужва партиите? И още – възможно ли е изобщо политическите формации да загубят интерес към изборите, след като от тях зависи както участието им във властта, така и получаваната държавна субсидия.
Всъщност вероятно би било полезно да си припомним разликите между пряката и представителната демокрации, най-малкото защото говорим за референдуми и решения на НС.
Пряката (директна) демокрация е форма на политическа организация на обществото, при която основните решения се приемат и прилагат непосредствено от гражданите, за разлика от представителната демокрация, при която хората гласуват за представители, които след това изпълняват от тяхно име политическите решения.
В зависимост от степента на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения. В Швейцария решенията, взети от населението чрез референдуми (т.е. с пряка демокрация), категорично се налагат над решенията, взети от политическите партии (т.е. с представителна демокрация), припомня „Уикипедия”.
Кой за какво се бори?
А дали партиите желаят промяна на статуквото в полза на пряката демокрация? В търсенето на отговор няма да е излишно да припомним какво се случи с референдума, иницииран от президента и съдържащ три въпроса, два от които по-късно бяха възпроизведени изцяло или частично в допитванията, за които настояваха Слави Трифонов и Веселин Марешки.
През юни 2014 г. парламентът отхвърли предложението на Плевнелиев да се проведе всенародно допитване за задължително, електронно и мажоритарно гласуване.
Последва подписка, зад която застана инициативен комитет начело с Георги Близнашки, а в набирането на подписите бяха пряко ангажирани структурите на ГЕРБ по места. На 28 юли 2015 г. депутатите отхвърлиха два от трите въпроса: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно" и „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми". Така допитването бе сведено до питането „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите", а радетелите на представителната демокрация показаха нагледно как се „лекува” залитането към формите на пряка демокрация.
Бягане с препятствия
Ние не сме Швейцария, нали? Според един мрачно звучащ виц тази страна би могла два пъти да се впише на територията на България, но не иска… Така за нас остава да обясняваме как бихме могли да станем Швейцария на Балканите. Както и да показваме как (не) работи пряката демокрация у нас, въпреки че на швейцарска територия гражданите контролират всичко.
Съгласно българските закони, за да бъде задължен парламентът да насрочи референдум, са нужни най-малко 400 000 валидни подписа. В Швейцария национални референдуми се провеждат по 4 пъти годишно на предварително определени дати, а за предлагането на конституционна или законодателна промяна са нужни едва 100 000 подписа при население от 8 236 573 човека.
У нас, за да стане задължителна волята на участниците във всенародно допитване, в него трябва да се включват поне толкова човека, колкото на последните избори, като над 50% отговорят с „да” на въпроса/въпросите. В Швейцария прагове за валидност няма. Нещо повече: разновидност на референдумите дава на гражданите силата да оспорят всяко вече взето решение на парламента или другите органи на властта, като за това се изискват само 50 000 подписа на национално равнище, събрани в рамките на 100 дни след публикуването на оспорваното решение.
Пример е референдумът от май 2014 г., с който е отменено взетото преди това от парламента решение за закупуване на нови бойни самолети за швейцарската армия.
Така в Швейцария пряката демокрация работи в реално време, а в България референдумите продължават да са вид политическа екзотика. При всеобщата умора от избори и ниското доверие към политическата класа като цяло, надали някога ще има допитване, в което да участват толкова граждани, колкото в последните избори за Народно събрание.
Да не говорим, че българският закон забранява с референдум да се поставят въпроси от компетенцията на ВНС, за държавния бюджет и размера на данъците, за трудовите и осигурителните плащания. А швейцарците например отхвърлиха със 77 срещу 23% от гласовете предложението за въвеждане на гарантиран базов доход от 2500 швейцарски франка за всеки пълнолетен гражданин.
Условности, разтегливи като локум
И не на последно място сред българските особености в пейзажа – когато пряката демокрация опре до представителната – т.е. когато на референдум са участвали повече от 20 на сто от избирателите и над 50% от тях са гласували с „да“ – предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание.
Така бе при допитванията за строителството на нова АЕЦ и за електронното дистанционно гласуване. В първия случай депутатите не се съобразиха с волята на участвалите в референдума, а във втория реагираха с промени в Изборния кодекс. Те предвиждат след 2018 г. да се проведе пробно електронно гласуване в един избирателен район в три последователни избора.
Сякаш въпросът в президентския референдум гласеше: „Съгласни ли сте въвеждането на електронно дистанционно гласуване да бъде отложено за неопределено време, като бъде предшествано от три пробни гласувания на избори след 1 януари 2018 г.”?
Прочее, не ви ли се струва, че само формално пряката демокрация у нас и в частност референдумите са уредени и функционират нормално? Това надали е случайно, поне според Слави Трифонов и Веселин Марешки. Неслучайно не стана дума и за техните възражения, критики и дори изцепки по адрес на КС и парламента – не защото нямат право на мнение и позиция, а защото и двамата демонстрират намерение за участие в политически проекти.
При това положение звучат повече от основателно укорите, че Трифонов и Марешки използват референдума като пиар, автореклама, трамплин, мюре за привличане на избиратели или каквото още им е нужно. В контекста на предстоящите президентски избори всичко това изпъква още по-ясно.
Жалко за неоползотворените възможности, които пряката демокрация дава! Но в политиката нищо не е случайно, дори и последните поправки в Закона за референдумите. Преди малко повече от година от ДПС предлагаха гласовете, необходими за свикване на всенародно допитване, да се увеличат от 500 000 на 800 000, но мнозинството в 43-то Народно събрание свали „прага” от половин милион на 400 000 подписа.
И все пак – през ХХ век в България са проведени само три плебисцита – през 1922, 1946 и 1971 г., докато през есента на 2016 г. ще гласуваме на вече третия референдум за ХХІ век.
Анализирай това
При това положение звучат повече от основателно укорите, че Трифонов и Марешки използват референдума като пиар, автореклама, трамплин, мюре за привличане на избиратели или каквото още им е нужно.
Жалко за неоползотворените възможности, които пряката демокрация дава!
