Курсантите пред корабни модели, изработени от самите тях. Станчо Мутафов е крайният вдясно (отстрани на корабите), а най-вляво на долния ред е бъдещият скулптор Асен Пейков
Уникални кадри разкриват интересни подробности от неговата летопис
Автор: Васил Василев
Годината е 1921-ва. По това време България воюва на няколко фронта, като навсякъде жъне победи. Редиците на армията ни наброяват 950 000 войници. Но сред мирното население растат и много сираци...
За тях правителството се погрижва да им даде някакво образование, което да им гарантира бъдещото препитаване. Така е решено до централния плаж във Варна да се построи морско средно рибарско училище. В него останалите без бащи се подготвят за капитани (корабоводители) на морски кораби и корабни механици. Завършвайки четиригодишния учебен курс, възпитаниците придобивали не само професия, но и годините на обучението им се смятали за отбита военна служба.
Така младата държава се сдобива със специалисти, от които е имала нужда както за корабоплаването и риболова в Черно море, така и по река Дунав.
Първоначално сградата на училището се намирала там, където днес е варненският Делфинариум, а по-късно училището е преместено на созополския остров Свети Кирик, където с помощта на курсантите е вдигната нова сграда, която стои и до днес. Доколкото ми е известно, преместването се наложило, понеже край Южното Черноморие имало повече рибни пасажи.
Завършилите училището постъпвали на работа на малкото кораби, които имало по него време. Но така голяма част от тях слагат началото на дунавското речно корабоплаване. Дори един от техните възпитатели – Янко Куцаров, става първия директор на Дунавското параходство, на който пост остава дълги години.
Идвайки в Русе, моят баща Станчо Мутафов се качва на корабите на тогавашния частен собственик на кораби Петко Пърпов, при който остава до 1935 г., когато се създава „Речно крайбрежно плаване“,. В него той работи до пенсионирането си.
Един от съвипусниците на баща ми – Асен Пейков, завършва по-късно Художествената академия в София, където учи при именития скулптор Андрей Николов. След дипломирането си там заминава за Италия. Там той извайва знаменитата скулптура на великия Леонардо да Винчи, която извисява ръст на летището в Рим.
