Още с появата на първите пукнатини по катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Бургас“ „Десант“ не е преставал да следи сагата с разцепването на светинята заради строежа на подземен паркинг в непосредствена близост до нея.
В усилията да се поправи белята бяха хвърлени огромни средства – и от община, и от държава (концесионерът се направи на ни лук ял, ни мирисал и си изми ръцете от отговорност), с които можеше да се вдигнат още два такива храма. Но все още краят на възстановяването на порутения храм не се вижда. Дори сградата да бъде укрепена, тепърва след това ще се започне реставрирането на увредените над 200 кв. м стенописи, които в момента са свалени от стените.
От няколко дни иконописаните двери са изнесени под открито небе на двора – сред вар и киреч, строителни машини и мръсотия(сн. 1). Недай си, Боже, някоя нощ да завали дъжд и както тогава на обекта няма никой, те ще си гизнат на воля във влагата! Не че вътре в църквата е сухо – все още там избиват изпуснатите като дух от бутилката подпочвени води. Именно тяхното неконтролируемо бликване, следствие на необмислените изкопни работи при изграждането на подземния паркинг, стана една от причините за започналото рушене на култовата сграда.
Ужасяваща и тъжна е гледката, която може да се види зад предпазните ограждения, които крият от любопитни очи ремонта на пропуканата светиня – в притвора на Божия дом се е намърдала тежка сондажна машина (сн. 2). Тя дълбае дупки в пода, дълбоки 8-12 м, в които после ще бъде „инжектиран“ бетон, белким постройката се стабилизира с тези т.нар. пилоти. Отвътре стените се укрепват с хоризонтални обтегачи. Те, от своя страна, после ще бъдат скрити под новата мазилка, върху която пък ще се „монтира“ старата мазилка със „спасените“ осакатени стенописи.
Изобщо пропуканата църква стана сцена на всякакви чудесии на инженерната мисъл, някои от които именно тук се приложиха за първи път у нас – то не бяха високотехнологични методи с карбонови нишки, то не бе системата Jet Grouding и какво ли още не.
А всичко това спокойно можеше да се предотврати и да се избегне това безумно харчене на пари за възкръсването на храма, ако общинската администрация се бе вслушала в разума на съветниците от НФСБ в местния бургаски парламент, които още при започването на строежа на подземния паркинг алармираха за нередностите във връзка с изпълнението на проекта и поискаха прекратяване на концесията. Но екипът на кмета Димитър Николов остана непреклонен и продължи да опъва чадър над концесионера – „Глобал технолоджи къмпани" АД.
И в края на краищата, след като потроши бургаската светиня, той успя да се измъкне сух от водата, а сметката за поправянето на поразиите му днес плащат общината и държавата – с парите обаче на обикновените данъкоплатци!
