Предание разказва, че откривател на целебната вода в Стрелча е ...една биволица
Автор: Камен Колев
Минералната вода е най-голямото богатство на Стрелча - гореща и с ниска твърдост. Слави се с това, че лекува проблеми, свързани с опорно-двигателен апарат, гинекологични и кожни болести, очни заболявания, псориазис и др. Целебна е за периферната нервна система, опорно-двигателния апарат, вътрешните органи, подобрява съня, самочувствието и апетита.
Ако морето и планината са ви омръзнали, то в Стрелча предлагат прекрасна алтернатива: приятно топъл минерален басейн, водата ви лекува, а наоколо сянка пазят склоновете на Същинска Средна гора и върховете Стръмонос, Бунай и Вълк.
Предание разказва, че откривател на целебната вода в Стрелча е ...една биволица. Тя едвам се влачела и стопанинът и вече я бил отписал, когато се строполила да се разхлади в локва край минерален извор. След минути се изправила и била напълно здрава, и заредена с енергия.
Така се понесла мълвата за лечебните свойства на минерален извор "Банчето", известен като „Златното Банче“. През 1935 г. изворът е каптиран.
Днес на мястото на старата баня има нова, както и закрит плувен басейн с размери 10 на 18 м.
Минерална баня, плаж и басейни
Минерална баня „Стрелча” се намира в централния парк на града. Разполага с две отделни помещения - мъжко и женско, със съблекални, оборудвани със самостоятелни канапета за релакс, втори закрит басейн, душове, вани, тангентор и перлена вана, както и джакузи, и кабинети за масаж.
Едно от най-ценните неща за туристите в Стрелча е общинският минерален плаж. Лежи върху осем декара зелени поляни, с два плувни басейна, игрище за волейбол, игрище за футбол, открит бар с кафене. Големият басейн е с олимпийски размери. Минералната вода се поддържа около 27 до 29 градуса, а в малкия достига 35 градуса.
Целебните свойства на минералната вода вероятно са били известни и на древните хора, населявали района на Стрелча. Първите селища датират от V хил. пр. Хр. - това е времето на каменно-медната епоха в българските земи.
В местностите „Калаващица”, „Фрачилица”, „Русалин” и „Чучурчето” край Дюлево са открити каменни и кремъчни оръдия на труда, перфорирани брадви, полирани тесли и длета, стъргалки, ножове и резци за сърпове от кремък. Те показват, че тук са се развивали дърводобив, дървопреработване и земеделие.
Отделни находки като бойни топки и боздугани свидетелстват за запазените позиции на лова в стопанската дейност на местните.
В края на II хил.пр.Хр. в Стрелчанския регион се установява тракийското племе великокойлалети - клон на бесите, разположени в Родопите и северозападния район на р. Хебър (р. Марица). За ранен период на обитаване говорят изградените от рустични обработени камъни зидове на крепостта Смиловене.
Единични керамични съдове, открити случайно, свидетелстват, че живота тук не е прекъсвал през ранножелязната епоха. Богатото археологическо наследство - над 300 надгробни могили, открити през 50-60-те години, златни и сребърни предмети, предизвикват засилване на интереса не само на стрелчани към далечното минало, но и на археолозите.
През 1976 г., под егидата на Градския съвет и под научното ръководство на доктор Георги Китов от Археологическия институт, музея и с участието на научния експедиционен клуб ЮНЕСКО започва археологическите проучване на околностите на град Стрелча.
В продължение на три години са разкопани 36 надгробни могили, в които са открити множество находки - важни свидетелства за материалната и духовна култура на местното тракийско население.
Тракийските гробници в района
Великокойлалетите и бесите стават част от Одриската държава. Това е време на небивал възход на творческите възможности на местните траки. Те погребват своите мъртъвци чрез изгаряне на телата. А на знатните тракийци са издигани гробници. Най-ранната е документирана в местността „Червенаковец”.
Тя е от саркофагов тип, а близо до нея, на два метра дълбочина, е разкрит богат гроб, пълен с предмети от злато, сребро, бронз и желязо.
Бронзовите върхове на стрели, железните върхове на копия и ножчетата свидетелстват, че е бил погребан знатен тракийски воин. За нуждите на задгробния живот са били поставени пет бронзови съда – хидрия, съд за миене на крака, наричан поданилтер, чашка, ойнохое, няколко фибули. Най-ценен е нагръдникът – пекторала, изработена от злато. Тя е елипсовидна, а в периферията е украсена с перли. Вътрешността й е запълнена от изображенията на две палмети, лъв, глиган, грифон и сфинкс.
Д-р Китов намира гробница-мавзолей в североизточната периферия на „Жаба могила” и установява, че комплексът всъщност представлява тракийски хероон (свещено място – б. а.) с гробница и светилище- храм.
При втория етап на използването на съоръжението във вътрешността му е погребан знатен тракиец, може би вожд или владетел, докаран до последния си дом с колесница. От нея са запазени само железните и бронзовите части. Теглена е от два коня, които са убити на място, а скелетите им са разположени симетрично с крака един към друг.
Пред двата коня има и трети - на водача на погребалното шествие. След погребението, входовете на двете камери са трайно затворени с каменни плочи, закрепени с железни скоби, споени с олово. При разчистване на ездитния кон са намерени 45 апликации от сребро от конска амуниция.
Проучванията на гробницата показват, че траките са познавали мавзолеите значително преди карийският владетел от Мала Азия- Мавзол, по чието име започват да ги наричат по- късно. Още повече, че на върха на „Жаба могила” са намерени находки, които свидетелстват за жилище на жреци, пазители на култа, а пред самата гробница е имало жертвена площадка.
Пътят към свободата
Османските нашественици заварват Стрелча в стопански и духовен разцвет - по онова време тук е имало седем църкви. Последват грабежи, изнасилвания, убийства - ежедневие за стрелчанските турци, водени от Сюлейман хаджи Ибрахим. Стрелча е често опустошавана от турски войски, от делибашии еничари, кърджалии и всякакви разбойници.
Стрелчанци разбират, че пътят към свободата минава през революцията. Малко се знае за посещението на Дякона Левски в този край. Той посещава Стрелча на 22 май 1869 г. Представя се като кандидат за учител - по онова време в градчето има девическо училище, отделно има и ново взаимно училище в двора на една от църквите.
Апостолът взема участие в църковната служба и възхищава богомолците с хубавия си глас. Но по-трайна следа у хората оставя посещението му през 1871 г. Тогава е създаден комитет, на който Левски поставя задачи на местните. Априлското въстание е удавено в кръв от три хилядна войска, изпратена от Татар Пазарджик.
От четата на стрелчани оцеляват едва четирима души, които се присъединяват към войските на генерал Дандевил, които влизат в града на 31 декември 1877 г. Но още на 20 април 1876 г. стрелчани се включват в Априлското въстание и впоследствие са жестоко наказани за смелостта си – градът е опожарен.
Едва след Освобождението жителите на региона се завръщат по родните си места. И днес върху паметната плоча, поставена на фасадата на строения през 1904 г. храм "Св. Архангел Михаил", може да се прочетат имената на всички загинали въстаници и борци за национално спасение, паднали в боевете по време на войните.
Според народните предания, по време на въстанието населението се укрива в „Калето”, съгласно решението на Събранието в Оборище. Въстаниците трябва да укрият предварително жените, децата и старците, заедно с ценните им вещи. „Калето” е късноантичната и средновековна крепост „Стрелъцград” (Стрелчанско кале), построена през ІX в. и използвана активно до ХІV или началото на XV в. Намира се на 2,5 км южно от града, на брега на река Стрелченска Луда Яна.
Допреди около 25 години крепостта е била частично разрушена и са се виждали жилищни помещения, части от църкви и доста запазени стени.
Тези, а и още много любопитни факти от миналото на Стрелча, можете да научите в местния Исторически музей.
През 1969 г. селището е обявено за
град и национален курорт.
Най-романтично тук е в началото на юни, когато целият град ухае на розов цвят, тъй като тук се отглежда маслодайна роза.
Когато карловци и казанлъчани закъсат за хубав цвят, тръгват да пазаруват в Стрелча, разказват местните. Хиляда местни семейства обработват 6000 декара с рози. Всяка година в Стрелча се получава 1,5 тона гюлово масло с най-високо качество, което се изкупува от престижни парфюмерийни компании във Франция, САЩ, Япония. В последните години празникът на розата привлича в Стрелча много гости от цялата страна и чужбина.
