В християнския календар 1 септември поставя началото на новата църковна година и е посветен на свети Симеон Стълпник. Сред българите денят е известен още като Симеоновден, Летни Симеоновден, „Летен полазник“ „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“. Празникът се считал в миналото за начало и на земеделската нова година.
Празникът се считал в миналото за начало на земеделската нова година, тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите. В навечерието му стопаните занасят в църквата семената, които ще засяват, за да бъдат осветени от свещеник. Изсипват ги в нови чували, като заедно с тях слагат босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички.
Вярва се, че така ще се ускори буйният растеж на посевите и ще се опази реколтата от обиране.
В ранно утро домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки. С едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които се нанизват на рогата на животните.
Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Жените обикалят три пъти колата с воловете като ръсят около тях пепел, „за да е спорна работата“. В Северозападна България домакинята коли пред колата петел за „курбан на свети Симеон“. Обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. След което отваря широко портите и подава на мъжа си нова торба, в която има варена кокошка, прясна погача и баница.
Щом пристигне на нивата, стопанинът казва молитва, изрича благословия и започва работа. Когато изоре първата бразда, орачът разчупва питата на четири части. Първото парче се хвърля в посока към изгрева на слънцето (на изток), второто се дава на воловете, третото заравят в земята за невидимия стопан-пазител на нивата - „смока-синурлия“. Последното парче орачът изяжда сам.
По стар обичай в първата изорана бразда се заравят костите на варената кокошка. Храна обратно в къщата не се връща.
Според народната традиция на Летен Симеоновден не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от пожар нивите. На огнището не се окачва почерняло котле, „за да не хващат посевите главня“.
Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове. С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата.
Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат – ще има благополучие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце“ - реколтата ще е плодовита. Ако времето на Симеоновден е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари идващата година.
В Източна България бременните невести спазват редица забрани на този ден, за да не роди „симьосано“ дете – белязано с рани по тялото.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
