Бабезиозата при дребните преживни – овце и кози, спада към т.нар. пироплазмидози, т.е. заболявания, предизвиквани от малки едноклетъчни паразити, които се локализират в червените кръвни телца. В някои райони на страната тя поразява голям брой животни, много от които загиват още през първите 1-2 дни.
Причинител е Babesia ovis – дребни и с крушовидна форма паразити, разположени по двойки в самите червени кръвни телца (еритроцитите). При заразените овце и кози броят на инвазираните еритроцити достига до 45- 50%. Микроскопичните организми се пренасят чрез пасищните кърлежи при смукане на кръв от животното гостоприемник.
Бабезиозата по овцете и козите е много широко разпространено заболяване, пироплазмозата се среща по-рядко, и то обикновено в Северна България. Много често двете заболявания протичат смесено и е трудно да се разграничат клинично. Неблагополучните райони, каквито има много в Южна и Югоизточна България, са в преобладаващата си част латентни огнища.
Най-често боледуват младите, едногодишни овце.
Различните видове бабезии имат еднакъв механизъм на патогенно въздействие върху организма на гостоприемника. Чрез увреждането на кръвта впоследствие се засягат всички органи и системи. Еритроцитите се разрушават под въздействието на токсините на паразитите. От друга страна, стражът на организма – белите кръвни телца, намалява до 2-3 пъти. При болните животни се отчита намаляване и на хемоглобина, и на общия белтък.
Впоследствие настъпва анемия, едем, жълтеница и често кръвопикаене (хемоглобинурия), натрупване на токсични субстанции, чупливост на капилярите и малки кръвоизливи.
Възрастните животни боледуват по-тежко и смъртността при тях е много висока, но от друга страна агнетата са по-чувствителни.
Клиничните признаци са много типични: в началото температурата е силно повишена (41-42 градуса С), животните показват намален апетит, увеличена жажда, конюнктивите са силно зачервени в началото, но впоследствие стават иктерични (жълтеница) и накрая – мръсно червени. На по-късен етап се установява хемоглобинурия (кръв в урината), който признак липсва при козите, количеството на урината е увеличено, дишането е ускорено и затруднено, появяват се запек и/или диария, като фекалиите често са примесени с кръв, животните залежават, проявяват нервни признаци с конвулсии на крайниците.
В крайния стадий на болестта температурата пада и животните умират в пълно изтощение и с розови изтечения от носа. Болните животни изостават от стадото, стават апатични и вяли. Млечността пада рязко. Много важен диагностичен ориентир за болестта представлява неговата типична сезонност – явява се винаги, когато има кърлежи, т.е. през лятото. При аутопсия на загинало животно прави впечатление уголеменият далак с мека тъмночервена пулпа, уголеменият и жълтеникавокафяв черен дроб и изпълненият с гъста жлъчка жлъчен мехур. Целият труп показва силна жълтеница.
За лечение на бабезиозите се използват освен средствата на избор, като Imochem, така също и симптоматични медикаменти – сърдечни, укрепващи, очистителни и руминаторни. Срещу високата температура добре е да се приложат антипиретици и аналгетици – Analgin, например. Други достъпни препарати са Coffein natr.benz., Glucosa, Butasal, Vitamin C, Oleum Ricini, Ursopron и др.
За профилактика на кръвните паразитози най-доброто нещо, което може да се направи е да се води решителна борба срещу преносителите на инфекцията – кърлежите. Добре е преди началото на активния пасищен период, както и в края на лятото, животните да се изкъпват с препарати срещу тях: Neocidol, Icon, Cardicid, Neo Stomosan и др. Обичайната доза е 1мл на 1 л. вода.
