Откъдето и да го погледнеш, средновековният град - крепост Червен е истинска геоморфологична атракция. Тук е пребивавал Георги Тертер, исихаствал е Теодосий Търновски, а по-късно със селището е свързано със семейството на Баба Тонка, чието име носи и главната улица на сегашното село.
Трагично-сложни и славни исторически изпитания са се случвали, не всичко е вървяло по вода, но и досега е запазено водоснабдителното съоръжение на стария град, което е гарантирало нормалния живот и в мир, и в бран.
А сега Червен е от онези села, които стоически, но сигурно кретат към изчезване. За сметка на това цената на естествено изобилната вода непрекъснато нараства. През 1963 г. чрез самооблагане и доброволен труд хората тук си построили водоснабдителна мрежа. След няколко години тя преминала към ВиК - Русе.
Водоизточникът с капацитет 24 литра в секунда и дебит 2000 кубика в денонощие е местен, в района на селото. Там е и помпената станция. Някога цената е била 11 стотинки на кубик, а сега червенчани плащат 1, 43 лв. Тя е изравнена с тази в селища, които ползват вода от десетки километри, преминаваща през пречиствателни станции и други процедури.
За 53 години нищо не е подобрено значително, с изключение на стотина метра от главния водопровод. В интерес на истината през миналата година имаше допълнителен ремонт на част от мрежата, след което дълго останаха незаринати участъци. Това намали авариите, но не и цената на водата.
И все така голяма част от нея изтича в река Черни Лом, чието корито се почиства рядко и предразполага към наводнения и инфраструктурни куриози. Преди години в едно от близките села футболното игрище беше така наводнено, че можеше да се играе водна топка.
Преди няколко десетилетия село Червен е било с 450 къщи и 2500 жители. Днес по-голямата част от сградите в него днес обаче са необитаеми и се рушат, а хората са около 14 пъти по-малко. За сметка на това цената на кубик вода е 13 пъти по-голяма - нещо като глоба за пълнене на бъчва без дъно...
Всичко това в подобно село с вода, дадена на тепсия от природата, е нелепо. Така крайно застаряващото население на Червен при сегашните символични пенсии плаща нелогично много.
Червенчани не искат да им се носят от много кладенци воднисти обещания. Защото, замисли си се човек над тази аномалия, може да получи логическа хидроцефалия. Дано тези трудолюбиви хорица да бъдат зарадвани с по-реална цена на кубик, а не да пият пак по още една скъпа студена вода.
Примерът с Червен не е единствен. Близкото село Сваленик е с още по-благодатен релеф и с още по-лесно добивана вода, но и там цената е същата.
Явно е, че проблемът трябва да бъде поставен на национално ниво, и то сизричане от парламентарна трибуна. Защото "ВиК" може да се чете и като вик за повече справедливост.
