Едно от най-големите преселвания на татари в земите на днешна България става около Кримската война. На дошлите от полуостров Крим били дадени едни от най-богатите села с най-хубавите и плодородни земи. През 1851 г. такива „пришълци“ биват заделени в добруджанските села Зимница и Бакалово, но малко след това турците ги прогонват те се установяват в село Оногур. И днес неговото население е изцяло съставено от потомците на тези кримски татари, които продължават да пазят традициите и обичаите на предците си.
Тук местните жители може да ви нагостят с шуйберек, байлавар, огузборек, къбете и катлама. Но по-интересното е, че в някои от дворовете все още личат части от стените на някогашната рановизантийска крепост Палматис, която е съществувала тук в древността. По-възрастните оногурци разказват, че като деца често се катерили по разхвърляните наоколо каменни блокове и се катерили по руините. А при строежа на къщите непрекъснато излизали стари каменни зидове. Веднъж дори открили една плоча с оцветен барелеф, изобразяващ грозд.
Върху карти на римски пътища в България крепостта е отбелязана точно на трасето, свързващо пристанищния град Одесос (дн. Варна) и дунавския Дурусторум (Дн. Силистра). Този маршрут вървял покрай течението на пълноводната някога Суха река.
В речника по гръцка и римска география на Уйлям Смит от 1854 г. Палматис пък е посочен като пограничен град в провинция Долна Мизия (лат. Moesia Inferior).
Днес коритата на Сухоречието са почти напълно пресъхнали. А останките от древния град са скрити под земята – изминалите столетия са ги засипали с пръст и забвение.
Не ги забравят обаче вездесъщите иманяри, които неуморно разкопават всяка педя земя, за която се знае, че къта останки от някогашно величие. Така и тук околностите на селото са осеяни с техните ровове и следи от безразборно ровене в земята в търсене на златни монети и ценни артефакти.
Затова и през това лято край Оногур се наложи да бъдат извършени спасителни разкопки. Екипът, ръководен от проф. Казимир Попконстантинов, който намери мощите на св. Йоан Кръстител на созополския остров Свети Иван, разкри в границите на рановизантийската крепост Палматис останките на уникална епископска базилика от V век.
Култовата сграда е строена по времето на император Юстиниан Велики (527-565 г.) и е с внушителни размери – 55 на 30 метра, с богата украса, с изящно оформени капители и внушителен синтрон (каменни седалки в околовръст на олтарната част на храма, където сядали представителите на висшето духовенство, когато заседава епископският съвет, б.а.) и орнаментирани керамична подова настилка.
Това обаче не е единствената забележителност в Оногур. На един хвърлей източно от селото, в непосредствена близост до останките на ранновизантийския град и базиликата, в местността Шан кая над малкия Оногурски язовир (за местните той е "Оногурски гьол") се извисяват внушителни скали. Те са пронизани от килиите на един от най-старите скални манастири у нас.
Обителта е била част от голямата раннохристиянска монашеска колония, съсредоточена по протежението на Суха река. Смята се, че нейният център е бил в големият скален скит Гяур евлери, недалеч от с. Крагулево, както и групата скални манастири в подножието на крепостта при с. Балик, които апропо също се намират в подножието на ранновизантийска и средновековна крепост, за която се предполага, че е античната Адина. Останки от килии има и в скалния масив край недалечното Ефрейтор Бакалово и с. Голеш.
Доц. Георги Атанасов допуска, че първите монаси, заселили се в скалите край Сухоречието са били преселници от Близкия изток, подгонени от персийски те нашествия към Сирия и Палестина през V-VІ век. По-късно тяхното място заели иноци от времето на Първото българско царство.
И докато разпитвахме оногурци дали още се срещат иманяри, отдалече дочухме пиукането на техните металотърсачи в околностите на скалния манастир, а не сред дълго съзряхме от високото и двамина яки мъжаги с кирки и лопати да чоплят край пресъхналото корито на реката за древни съкровища.
Ще бъде добре, ако възможно в най-скоро време малката община Тервел изпълни заканата си да превърне района на Оногур в атрактивен туристически обект, предлагайки на посетителите един вълнуващ маршрут. Идеята е той да се нарича „Път на поклониците“ и тръгвайки от Дръстър да минава през селата Голеш, Скала, Оногур , а оттам да се разклонява към Девня, Варна и тамошните скални манастири.
И сега заварихме хора край селото да се лутат в търсене на пътя за скалните манастири или да разглеждат останките на ранновизантийската базилика. Но покрай нея освен табела, информираща, че „обектът е под видеонаблюдение“, друга информация нямаше, макар че наистина все още разкопките там не са приключени и тепърва предстои много работа по разкриването на старините, тяхната консервация и експонирането им за пред публика.
Zabelejka . 1.Na krimskite tatari, nikoy ne e daval bogati sela , s hubavi i plodorodni zemi. -Nastaneni sa vav vsyako selo po nyakolko semeystva zaselnizi.Razdadeni sa im po desetina broya dreben r.dobitak,i ako ima po nekoy dekar zemya za prehrana.Obhodete zyala severna Bulgariya sas nastaneni tatari i 6te razberete za kvo stava na vapros.Kolkoto sa dobre do6li-posre6tani Siriyskite bejanzi, dnes, taka sa ni posre6tali i nas togava. 2.Krimskite tatari sa nastaneni na Balkanite ot ustieto-deltata na Dunav do g.Vidin na zapad. Ne okolo Krimskata voyna/1853-1856/,a sled neya .Oy 1856 do 1862g .v prejde spomenatata teritoriya sa nastaneni ,pismeno dokumentirani nad 250 000 KR tatari.A kolko realno sa izgoneni ot rodinata si edin gospod znae.
