Белгийският отдел на международната изследователска група iVOX публикува тези дни данните от проучване на общественото мнение, проведено сред мюсюлмани, поданици на кралството. От резултатите става ясно, че 20% от 500те участници в анкетирането, подкрепят методите на терористичната групировка „Ислямска държава“.
Белгийският отдел на международната изследователска група iVOX публикува тези дни данните от проучване на общественото мнение, проведено сред мюсюлмани, поданици на кралството. От резултатите става ясно, че 20% от 500те участници в анкетирането, подкрепят методите на терористичната групировка „Ислямска държава“. Тези хора са категорични, че няма да издадат на властите нито един свой единоверец, ако разберат, че се подготвя терористичен акт.
Социолозите тутакси били нападнати с критики, че били приложили неправилна методика при проучването си и са задавали неправилните въпроси на неправилните хора. Ама как тъй, моля ви се, в цивилизована Белгия може да има такова нещо?! Абсурд! Не може да бъде!
Но така представената от iVOX ситуация в крайна сметка доведе до оживено обществено обсъждане и в други европейски страни.
На нюансите по отношение на проблема за ислямизацията на Стария свят посвети своя статия и коментатора на Лента.ру Михаил Куракин.
Той връща лентата към 2011 г., когато в Белгия излиза книгата на социолога Феличе Дасето „Ирис и полумесец“. Още тогава авторът съобщава, че в страната има 700 хиляди мюсюлмани., половината от които живеят в Брюксел. И това превръща столицата на Евросъюза в главен град на Еврабия, както международните анализатори наричат подложения на ислямизиране ЕС.
По сметките на Дасето, към 2030 г. болшинството от жителите на Брюксел ще са мюсюлмани, а делът на мюсюлманското население в Белгия ще достигне до 10%.
Само година след публикуването на неговите прогнози в районния съвет на Андерлехт бяха избрани двама представители на партията „Ислям“. Единият от тях – Редуан Аруш, открито заяви целите си: „В дългосрочна перспектива, когато хората осъзнаят, че ислямските закони са благоприятни за белгийския народ, ще започне пътят към превръщането на страната в ислямска държава“.
Както отбелязва Курагин, в същата тази 2012 г. властите в Брюксел се отказаха от старата традиция да издигат по Коледа на централния градски площад жива елха. Тя бе заменена с някаква артинсталация, наподобяваща смъртно християнския рождественски символ. При това местната администрация дори не прикри, че е взела това решение, за да не оскърби религиозните чувства на мюсюлманите. И това се случи в града, където се намират щаб квартирите на ЕС и НАТО!
Между другото, коментаторът на Лента.ру обръща внимание и на факта, че от 2008 г. насам най-популярното име за новородените момченца в Брюксел е... Мохамед!
Да надникнем какво става и на територията на Франция. По информация на Френския институт за изследване на общественото мнение IFOP, 28 на сто от мюсюлманите с френско гражданство изповядват т.нар. „авторитарен“ ислям. В числово изражение техният брой може да достигне 1,5 милиона души. При това основно са млади, не много образовани хора, разчитащи на различни социални помощи в покрайнините на големите френски градове.
Преди време публикувахме специална кореспонденция за „Десант“, с автор нашия сътрудник от Лион Жан Соломонов и озаглавена „Къде живее мосю Дюпон“ – една изключително любопитна кореспонденция, която разкрива как днес в страната на Жана д`Арк изопачено следват държавния си девиз „Свобода. Равенство. Братство”. И че заради мюсюлманите от намошните забавачки са изхвърленти „Трите прасенца“ например – има се предвид приказката, разбира се. Ясно защо – за последователите на Корана свинята е персона нон грата, така да се каже.
Френските власти започнаха да предприемат някакви мерки срещу ислямизирането едва след терористичния акт в Ница и убийството на католически свещеник в една църква, извършени от ислямстки радикалисти. В страната бяха закрити 20 джамии (от все пак общо 2000 действащи там мюсюлмански храма) и бе замислено да се забрани финансирането на джамиите и молитвените домове зад граница.
Но по мнението на основателя на „Движение за Франция“ и бивш кандидат за президент на страната на изборите през 2007 г. Филип де Вил тези предприети постфактум действия са твърде закъснели. „Тероризмът убива Франция, но къде по-сериозен проблем е, че губим своята идентичност“ – пише той в книгата „Ще звънят ли утре камбани“.
Какво е положението в Германия горе-долу е известно. Но малко се знае, че още през 2014 г., преди да избухне мигрантската криза, в немския град Вупертал в Северен Рейн-Вестфалия, който има население от 350 хиляди жители, се появи „шериатска полиция“, която патрулира из населеното място и контролира религиозния живот на мюсюлманите, които към този момент наброяват 30 хиляди души.
Начело на активистите й бе приелият исляма германец Свен Лау, нарекъл се Абу Адам. Но вътрешният министър Томас де Мезер заяви, че властите няма да търпят законите на шериата на немска земя, след което мюсюлманите прекратиха патрулирането. Или поне престанаха да го правят открито.
В редица германски градове, сред които Берлин, Дюселдорф, Хамбург, Кьолн и пр. мюсюлмански общини закупиха бивши християнски църкви. По немските закони, ако дадена сграда има историческа ценност, не може да се променя облика й. Затова кръстовете бяха просто заменени с полумесец. По този повод епископ Ханс-Йохан Яшке заяви: „Това е директно поглъщане на християнството от исляма“!
Движението „Пегида“ се опитва да противостои на ислямизацията, но даже и най-масовата му акция, организирана на 13 декември 2015 г. в Дрезден, изкара на улицата не повече от 25 хиляди души.
И докато в Германия опитите за въвеждането на шериата все пак можаха да бъдат пресечени, то във Великобритания той нашироко се внедрява в правната и държавна системи. През март 2014 г. там бе издадено ново официално ръководство за адвокати, което дава наставления как например трябва да се правят завещания, за да съответстват на ислямските традиции, без да противоречат на британското законодателство.
„Сънди таймс“ съобщава, че в мюсюлманските общности в страната се разраства мрежата от шериатски съдилища, общият брой на който достига 85. Те се явяват паралелна система на светското правосъдие. Така на практика се сбъдва предсказанието, направено още през 2008 г. от кентърбърийския епископ Роуен Уйлямсън, че е неизбежно включването на отделни норми от шериата в британското законодателство.
Живеещият в Германия писател от алжирски произход Буалем Сансал неотдавна заяви в едно интервю, че главната сила на ислямистите и техните проповедници е търпението. Друго тяхно качество е изобретателността и умението да използват инструментите, които имат на разположение като спътникови канали, интернет, социални мрежи, маркетинг, пиар, ислямски финанси, кино, литература… – отбелязва той.
Писателят, както изтъква Михаил Куракин, смята, че много скоро ислямът ще взриви европейското общество. Ще допуснем ли Стария континент да се превърне в Еврабия?!
