Много преди това пък по нашите земи 1 ноември е бил наричан Отчовден. Свързвал се е с почитта към небесния застъпник на народа ни Св. Иван Рилски.
Автор: Светлана Николова
Преди да честваме народните будители на 1 ноември, на тази дата (по стар стил) българите са отдавали почит към небесния застъпник на народа ни св. Иван Рилски. Този ден е бил известен като Отчовден в Югозападна България и в Северна Македония.
За интересната история на празничния 1 ноември разказва проф. Пламен Павлов. Малко популярен факт е, че още през 1909 г. в Пловдив е направен опит тази дата да мине под знака на светските празници, да бъде нещо като аналог на 24 май (11 май по стар стил), когато честваме делото на светите братя Кирил и Методий, създателите на българската азбука.
Днешния празник на будителството всъщност е следствие от най-голямата драма в историята ни – Ньойския договор.
След катастрофата, която България търпи не по своя вина
в Първата световна война, нещата в българското общество са драматични. Има тежка ситуация – даваме може би най-много убити като промил от населението, що се отнася до участието в Първата световна война и в предишните две войни - двете Балкански. От друга страна има тежки репарации.
И най-вече, има огромно национално унижение, тъй като България на практика е подложена на такива тежки санкции, на такова ругателско отношение от победителите, че е застрашен самият психологически профил на народа ни.
Министър Омарчевски постъпва правилно, но не бива да отдаваме празника и превръщането му в социално събитие само на него, а на инициаторите, казва проф. Павлов.
Подписка от водещи български интелектуалци, начело с националния ни поет Иван Вазов, Стилиян Чилингиров, проф. Иван Георгов и още десетки тогавашни творци, призовава министъра и правителството на Александър Стамболийски
да се обърнем към корените си и по този начин да се намери терапия,
лекарство срещу драмата, сполетяла ни с края на Първата световна война.
И наистина, макар и тогава времената да са много драматични, самото правителство на Стамболийски да се изражда в режим, да има тежка ситуация вътре в отношенията към интелигенцията, като цяло подходът в конкретния случай се оказва правилен. Затова празникът има своето стойностно място в цялата ни история между двете световни войни.
Едно от големите престъпления след 1944 г. като действие, пропагандно и идеологизирано в безумна форма, е, че
комунистическият режим отменя празника.
Точно той с нищо не противоречи на същността на българския дух, на най-важните процеси в българското общество.
Явно, че е заподозрян като част от набедения български национализъм, империализъм, великобългарски шовинизъм - клишетата на антибългарската пропаганда в левия спектър, включително и в титова Македония, включително и на съветските представители на България, и на окупационните сили и техните креатури, коментира още проф. Пламен Павлов.
Празникът е отменен, за да се стигне до 1992 г., когато благодарение на един голям българин, когото днес малко незаслужено сме позабравили –
д-р Петър Константинов, известен български писател
и медик, човек с много широк енциклопедичен профил, и на създаденото от него движение „Мати Болгария“, празникът бе възстановен.
Отначало той доста плахо навлезе в нашия културен живот, но днес вече е утвърден. Виждаме го не само в пределите на България, но и между нашите сънародници в чужбина - Денят на народните будители вече зае своето стойностно място.
