Храмът в бургаският квартал Крайморие е единственият, който носи името на св. Пимен
03 Ноември 2016, Четвъртък
В него се пази частица от Светия кръст, а в основите му е вкопан камък от атонския Зографски манастир, където е служил видният иконописец
Автор: Яна Славянска
Големият български зограф, храмостроител, книжовник и български светец – св. Пимен Зографски, смятан за един от покровителите на София, където и той е роден, е много тачен в столичния район „Изгрев". Неговото име носи намиращото се там 11-то основно училище и една улица в квартала.
Отреден е и терен в градинката до КАТ, където ще се изгради и църква, която ще носи името на светеца. Тази година в деня, когато почитаме паметта му, Църковното настоятелство на новостроящия се храм „Св. Пимен Зографски“ организира на това място тържествен водосвет.
Докато обаче той не се изгради и освети, единствената църква в България, носеща името на преподобния иконописец и свят човек, остава тази в бургаския квартал Крайморие. Тя бе открита през 2011 г. и бе оценена като като един от най-значимите съвременни български паметници на културата с важно духовно и историческо значение.
Храмът се смята за малка духовна част от големия Зографския манастир „Св. Георги” на Света Гора, тъй като в основите му е вкопан основен камък и пръст от българската Атонска светиня, донесени лично от игумена на манастира архимандрит Амвросий. В него има икони от Атонския манастир, където е служил на Бога покровителят на храма свети Пимен.
При откриването на православния храм историкът Божидар Димитров донесе в него частица от Светия кръст. Той дари лични средства и икона с образа на св. цар Тервел, който е първият български светец.
Божидар Димитров пред храма в бургаския кв. Крайморие в деня на откриването му през есента на 2011 г.
Целият църковен комплекс, който днес включва и православно неделно училище, е изграден с дарения, като 10 хиляди лева за изработването на иконостаса в него бяха предоставени от телевизия СКАТ и нейния създател Валери Симеонов, днес председател на парламентарната група на Патриотичния фронт и лидер на НФСБ.
А патронът на църквата – св. Пимен, остава в историческата ни памет със собственоръчната си стенописна и иконописна дейност, от която има съхранени до днес следи в поне 8 манастира: Куриловски, Сеславски, Черепишки, Суходолски, Драгалевски (един от пластовете), Сливнишки, Подгумерски, Планинички и пр.
Икона на св. Пимен Зографски
Неговото дело има и специфично българско народностно измерение – в стенописите му надписите са на български език, а в стенописите му за пръв път се срещат в осъзната система изображения на български светци: св. Йоан Рилски, св. Прохор Пшински, св. Гавриил Лесновски, св. Седмочисленици, св. Николай Нови Софийски, св. Георгий Нови Софийски и пр.
Това са първите образни списъци на българските светии, които отец Паисий Хилендарски доразвива в своята „История славянобългарска“ век и половина по-късно. Така св. Пимен може да се каже, че е и предтеча на будителското дело на хилендарския монах.
