Кавал "меден, загорски", ама от алуминий и сантос палисандър
04 Ноември 2016, Петък
Да бъдеш майстор кавалджия трябва не само да умееш да свириш, но и да разпознаваш гласа на кавала с душата си - казва виртуозът в изработването на инструмента Кръстьо Димов
Автор: Яна Славянска
Казват, че от всяко дърво свирка не става. Сигурно е така. Но днес можем да добавим, че освен от дърво, и от други материали може да се направи сладкогласен инструмент. Но не валдхорна, тромпет или тромбон, в което няма нищо необичайно, а... кавал.
Някой ще каже, че е чувал за „меден“ кавал загорски, само че в случая не става дума да е изработен от метала мед, а че звукът му е мек и „сладък“, като че с мед намазан.
Оказва се обаче, че тази овчарска свирка, която е един от най-характерните за българската фолклорна музика духови инструменти, всъщност наистина може да бъде направена не само от дърво, но и от мед, както и от други нестандартни материали – алуминий, PVC и пр.
Един такъв уникален кавал, изработен от дърво с ювелирен алуминиев обков, който засега е единственият в света, направи това лято премиера в ръцете на виртуозния кавалджия от оркестъра на БНР Недялко Недялко по време на фестивала „Дни на класиката в Балчик". Той бе изработен като подарък за музиканта от неговия колега и изкусен майстор на инструменти Кръстьо Димов.
„Кавалджийството е майсторство от душа. Занаятът е изкуство. Изкуството на кавалджията не е похват, не е майсторска тайна, а дарба в сърцето на човека. Да бъдеш майстор кавалджия трябва не само да умееш да свириш, но и да разпознаваш гласа на кавала с душата си. За да умееш да изработваш кавал трябва не само да имаш сръчни ръце, но и да си човек на изкуството и красотата” - това казва в своя сайт Кръстьо Димов.
Кръстьо Димов
Талантливият българин споделя, че е роден с любовта към народната музика и затова изработените от него кавали са с много точна звучност и красив дизайн.
Той уточнява, че звучността на неговите инструменти зависи от материала, от който са направени. А когато той е дърво – от това на колко години е то и по какъв начин е изсушено.
За кавалите от PVC казва, че те са много подходящи за озвучаване и за свирене по сватби. А за дървените предупреждава, че имат нужда от специфична поддръжка. Докато външните температурни разлики и влажността не оказват влияние на останалите кавали. Все пак майсторът е разработил и специална смазка, която предпазва инструмента от влагата, и с която той трябва да се смазва веднъж месечно.
Моделът „Недялко Недялков“ кавалджията прави от бразилското дърво сантос палисандър, което облицова с алуминий. Цената му е 2000 лева. Далеч по-евтини са кавалите, изработени от слива, круша, кайсия, череша, акация, черница и разни други екзотични дървета като африканското камбала ироко. Те са по 350 лв. В асортиментната гама, предлагана от майстора, има PVC инструмент, който е облечен с този материал, донесен от Черния континент.
Има още и кавали от корени на орех по 400 лв., както и от дрян, като при тях цената зависи от възрастта на материала – ако е 5-годишен, тя е 500, но ако дървото е 20-годишно, достига 700 лв. Интересен е и кавалът, който майсторът нарича „Пурпурно сърце“, той като е изработен от розово дърво.
Кръстьо Димов е сътворил и най-дългия кавал в света, който е с дължина метър и половина.
Самият той е завършил котленското музикално училище „Филип Кутев”, а след това и Музикалната академия в Пловдив. Свирил е в ансамбъла на Профсъюзния дом на културата „Г. Димитров” и в „Шопския ансамбъл”, а от 1992 г. е професионален кавалджия към оркестъра на БНР. Осъществил е много солови записи. Записвал е и заедно с трио „Траки”.
Кавалджията е наследил майсторлъка и любовта си към кавала от своя баща Стоян Дросев, който е световно известен в този занаят. Но Кръстьо го научава най-вече от майстор Слави Иванов от бургаското градче Камено.
През 1972 г. си прави работилница в Габрово и 30 години работи като майстор на кавали и гайди в Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра”, заедно с брат си Тодор Дросев, който също се усъвършенства в редкия занаят. Направените от тях стотици кавали днес свирят по целия свят, а не само по българските сцени и поляни.