В манастира с името на светеца воин Мина стават необясними чудеса


В манастира с името на светеца воин Мина стават необясними чудеса
11 Ноември 2016, Петък


Невероятният разказ е на Иван Василев, който лично се е докоснал до Божията милост и е бил излекуван от нелечимото. Историята му за голямата Вяра и изцерението излезе преди година в книжното издание на "Десант". Днес десетки наши читатели ни се обадиха с молба да припомним за чудото в манастира „Св. Мина“ край София, за да могат повече хора да прочетат за него.

Автор: Иван Василев

В началото на 2011 г. ми откриха злокачествен рак - семином - вече в напреднал стадий. Грешката беше моя, защото признаците, че нещо не е наред, се появиха още през лятото, а аз отлагах да ида на лекар, докато симптомите не станаха нетърпими. Чак тогава се обадих на един познат уролог и той ме прати веднага в „Пирогов”. А оттам – в онкологията в Дървеница.

Отначало лекарите и близките криеха от мен как точно са нещата и аз си въобразявах, че като мине планираната операция всичко ще е наред. След нея обаче тежките болки изобщо не намаляха.

Чак когато ме пратиха на химиотерапия, разбрах защо е така. Там лекарката вече ми каза истината - че целият ми корем е пълен с разсейки и туморите са толкова големи, че се чудеше как не ги напипвам с ръка.

Тя ми каза още, че идвам много късно и дори не искаше да ме приеме, защото смяташе, че напразно ще заема място на някой, който все още има шансове да се излекува.
Тогава осъзнах напълно, че умирам. Изпаднах в паника и три-четири дена не можах да спя. И без това бях станал кожа и кости и много малко можех да се храня.

Наложи се между курсовете на химиотерапията да лежа два пъти в една градска болница. Нямаше подобрение и бяха решили да ме изпишат, за да не умра при тях. Тогава приятели се обадиха на техен познат в Здравното министерство, той се застъпи за мен и така ме оставиха. Назначиха ми нови лекарства, преливаха ми кръв и накрая ме закрепиха.

Много ме ободриха думите на една позната, болна от рак на кръвта, която идваше да ме вижда и да ми дава кураж - че човек не трябва да се предава в никакъв случай. Лекарите й казвали: „Това, което правим ние, е половината от лечението, а другата е вашата вяра и воля за живот.“ Самият й пример ми подейства много - тя е една от най-жизнерадостните личности, които съм срещал.

Понеже се говори, че много хора се излекуват в манастира „Свети Мина“ край София (Обрадовския манастир), приятели взеха да ме карат дотам с кола сутрин. И почнаха да стават необясними неща. На отиване едва стигах до колата - правех десет крачки и кляках да си почина, болеше ме и от друсането по пътя.

А на връщане болките изчезваха напълно и не се налагаше да ми бият опиати чак до другия ден. Така цяла зима много пъти ме караха до манастира и всеки път - без изключение - на връщане болките изчезваха и не се появяваха около 24 часа.

Познати ми препоръчаха - за да мога да издържа химиотерапията - да ходя на озонотерапия. Правих това доста пъти и тя наистина ми подейства много добре. Толкова бях изтощен, че не можех да стоя на краката си. На отиване със зор стигах от таксито до вратата им. Час-два вливане на озон и електромагнитната терапия ме съживяваха и се прибирах спокойно с градския транспорт - вървях почти нормално.

Лекувах се с още много неща, както и всички други. Намерих подходящи лечебни гъби за семином. Оттогава ми остана и навика да пия и чаената гъба комбуча и млечната тибетска гъба кефир.

Внесоха ми чак от Ирак арабски билки - намерих един възрастен иракски лечител в София – Сатер (който иска, мога да му дам телефона).

От всичко това туморите взеха да се стопяват. Така и не довърших химиотерапията, защото някъде по средата й те внезапно изчезнаха. Просто поредните туморни маркери показаха, че ракът го няма и показателите са съвсем като на здрав човек. Лекарката се удиви и в първия момент не вярваше на очите си. После го прие - те са свикнали на какви ли не аномалии.

Стана ясно, че химиотерапията вече е излишна. Доколкото помня, изкарах три или четири непълни курса, а по предписание трябваше да са общо шест. След това ме изпратиха за всеки случай на лъчетерапия - такава е системата. Аз вече си знаех, че съм здрав и че това е излишно, но ходих най-вече за успокоение на близките. През септември 2012 г. отново направих туморни маркери и те доказаха очакваното - че нямам рак.

В себе си съм сигурен, че това, което се случи с мен, е Божие чудо. И преди бях убеден християнин, сигурен съм, че това ми помогна да имам вяра и воля да живея. (Само поповете не приемам, за мене те са пълни лисици.)

Ако някой се съмнява, че това е фалшификация, мога да си сканирам епикризите и да ги види.
Пожелавам успехи, здраве и живот на всички!


В категории: Вяра , Църкви и манастири

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки