Това народно допитване може да се окаже пагубно за демокрацията, защото води към еднополюсен модел, казва Христиан Митев, народен представител от „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” в 43-то НС и юрист по професия
Автор: Севдалина Пенева
- Г-н Митев, на 6 ноември българите гласуваха за президент на първи тур, но и за референдума на Слави Трифонов. Как мислите, дали хората бяха наясно какво съдържат трите въпроса и бяха ли, според вас, предварително запознати с възможните изходи от народното допитване и последствията от това?
- За последствията от възможните изходи, особено от този, ако референдумът се превърне в закон, се говори много малко по време на кампанията преди вота на 6 ноември. На практика липсваше разяснителна кампания. Имаше по-скоро внушения, че отговорите и на трите въпроса трябва да са „да”. Но като че ли не можахме да чуем сериозни аргументи, освен чиста популистика. Не беше обяснено, че всъщност тези въпроси до голяма степен са подвеждащи. Както и, че отговорът с „да” и на трите въпроса може да доведе до плачевни резултати за демократичния процес и за развитието на страната.
- Защо мислите така?
- Първият въпрос, който беше зададен, е дали да се избират народните представители в мажоритарни избори с абсолютно мнозинство в два тура. Ако това се наложи като закон, на практика ще доведе до премахване на сегашната многопартийна система и до установяване на еднопартийна, в най-добрия случай - двупартийна.
Ние вече си направихме един такъв експеримент през 2009 г. Хората явно са забравили, че 30 процента от народните представители тогава бяха избрани мажоритарно. Резултатите бяха красноречиви – 90 от тези мажоритарни мандати отидоха за партия ГЕРБ. От останалите 2 или 3 мандата отидоха за ДПС, която основно купува гласове в така наречените смесени райони.
Тоест, всеки може да си направи извода, какво би се случило когато не 30, а 100 процента от територията на страната бъде разделена на 240 едномандатни избирателни райони. Защото това следва да се случи с въвеждането на мажоритарен избор.
Аз ще ви кажа какво ще стане – ще има една огромна партия, която ще управлява и една съвсем незначителна опозиция, доколкото изобщо ще бъде възможно опозицията да се добере до такава система.
Другият ефект, който ще получим, ще е още по-голямо срастване на управляващата партия с олигархията.
- Как ще се случи това?
- Тези едномандатни 240 района ще доведат до възможност за олигарсите и за местните феодали – знаете, че на много места в страната ни има такива, да си купят мястото, което предлага водещата или някоя от първите две политически сили. За да могат да влязат в Народното събрание и да си защитават техните чисто олигархични, корпоративни или лични интереси.
Така че ще имаме още по-голямо срастване на олигархията с властта от една страна, а от друга – окончателно и безвъзвратно ликвидиране на многопартийната система.
Ще се върнем в XIX век, тъй като тази система е била популярна горе-долу по това време, след което повечето водещи демокрации са я отрекли. В света има различни модели на пропорционална изборна система, в най-лошия случай – смесена изборна система между мажоритарна и пропорционална, каквато е например във Федерална република Германия.
Но повечето демократични държави, ако ги сравните с тези, които са въвели мажоритарната система, на практика се развиват във възходяща посока. Обратно – там, където има изцяло мажоритарна система, с много малки изключения, демокрацията е в изключително лошо състояние или върви надолу.
Повечето държави са избрали пропорционалната или смесената система, докато мажоритарната система се среща изключително рядко. Особено пък в този вид, който предлага референдумът. Защото отдавна са осъзнали, тази система не спомага по никакъв начин нито развитието на демокрацията, нито представителността на отделните групи. Тъй като, след като вие подадете гласа си за кандидат, който не достига до втория тур, вашите гласове се губят.
Това е другият сериозен и огромен недостатък на мажоритарната система, освен изброените досега, който мажоритарната система крие.
- Вторият въпрос засягаше задължителното гласуване, за което и вие като коалиция в НС настоявахте?
- Този въпрос беше излишен, тъй като ние имаме вече задължително гласуване, което е въведено. На практика вотът, който видяхме на референдума потвърди това, което ние говорим още от създаването на НФСБ, от сключването на коалицията Патриотичен фронт и в последствие и на Обединените патриоти – че задължителното гласуване е лекарството, от което българската демокрация има нужда точно в този момент.
Видя се, че изборната активност е по-голяма, видяхме как тази изборна активност се отразява върху резултатите, видяхме и какъв е резултатът в крайна сметка на ДПС. Това, което говорихме, се оказа абсолютно вярно - че ДПС ще се срине при продължаване на това правило за задължително гласуване. Ще бъдем свидетели на още по-голям спад до пълното изчезване на Движението за права и свободи, на ДОСТ и на останалите етнически партии от политическия небосклон на страната.
- За партийните субсидии какво ще кажете?
- Що се отнася до третия въпрос, за намаляване на партийните субсидии на един лев за всеки действителен глас, мога да кажа, че ние от Патриотичния фронт също сме внесли законопроект за намаляване на партийните субсидии. Лично моето мнение обаче е, че в референдума прекалено рязка е стъпката, тъй като 1 лев за действителен глас няма да осигури необходимите средства една партия да може нормално и самостоятелно да се издържа.
Хората може би не знаят, но всяка една партия трябва да плаща наеми на клубове в страната, където да извършва дейността си, да плаща консумативи, заплати, а по време на предизборна кампания – и за агитационни материали. Всички тези средства трябва да дойдат от някъде – нещо, което няма как да се случи при една толкова минимална субсидия.
Обикновено се спекулира с това, че партиите харчат субсидиите си за друго. Да, повечето партии действително са така, но не бива да поставяме всички под общ знаменател. От друга страна трябва да си даваме сметка, а това е свързано с отговора на първия въпрос, че по този начин отваряме широко вратата за олигархични и всякакви други кръгове да навлязат трайно в политическото пространство. Нищо по-различно няма да се случи.
Нещо важно, което следва да се каже е, че с рязкото намаляване на партийната субсидия не само, че партиите ще попаднат под зависимост от определени корпоративни кръгове, но на практика ще бъдем свидетели на много лесно купуване на народни представители, именно поради липсата на нормално финансиране
- Често се изтъква, че партиите би трябвало да събират членски внос и от него да се издържат?
- Да, така е. Факт е обаче, че, тъй като голяма част на населението в страната живее изключително бедно, много малко хора могат да си позволят да плащат членски внос. Да, такъв се събира, но той е изключително недостатъчен, за да се финансира в дейността на съответната политически сила.
Затова и такова едно драстично намаляване няма да доведе до необходимите и важни промени в политическото устройство в страната, но пък ще доведе до създаване на връзки между партии и олигархия, които преди бяха особено видими - в началото на прехода, когато нямаше партийни субсидии.
Безспорно те трябва да бъдат намалени, но това не означава да се отива в другата крайност, което е почти равносилно на премахване на субсидията.
- Каква е идеята на този референдум, според вас, и извлича ли някакви ползи Слави Трифонов от провеждането му?
- Явно е, че г-н Трифонов върви към създаване на политически проект. Няма никакво друго обяснение да бъде произвеждан този референдум. Очевидно е, че той ще стъпи върху резултатите от него и ще върви към създаване на нова политическа партия или коалиция, която да привлече този вот, който бе даден за референдума.
Истината е обаче, че в един момент той може да остане изключително излъган в очакванията си. Аз самият бях свидетел на това, че масова част от хората вземаха бюлетината за референдума, без да знаят изобщо за какво става въпрос и питаха комисиите какво трябва да правят. Което означава, че масата са взимали чисто механично тези бюлетини и също така механично са отбелязвали с „да” и на трите въпроса. Този избор в никакъв случай не бих го определил като информиран, както вече обясних.
Можем да очакваме, ако се появи такъв политически проект, той да повтори явлението „Бареков”. Видяхме какво стана – г-н Бареков си създаде партия, която успя да влезе в Народното събрание, самият той стана евродепутат, после партията му се разцепи, разпръсна се, а той я забрави и в момента го интересува само неговото депутатстване в ЕП.
От дуга страна това, което остана от партията му и от парламентарната група, се хвърли в нозете на г-н Христо Ковачки и сега по-голямата част, с изключение на колегите от Народен съюз, от групата на БНТ са в сферата на влияние на Ковачки.
- Така или иначе референдумът ще бъде внесен за разглеждане в НС. Каква ще е позицията на Патриотичния фронт?
При всики положения ние ще използваме очевидното отваряне на Изборния кодекс. Няма спор, че резултатите от референдума, макар и незадължителни, ще влязат в НС и ще бъдат обсъждани.
Със сигурност ние ще използваме това ново отваряне, за да поставим за пореден път искането за образователен ценз на гласоподавателите, също така и за създаването на други промени в ИК, които станаха очевидни с провеждането на тези избори.
Изключително съм обезпокоен от резултатите, които дойдоха от Турция – оказа се, че в почти половината секции са гласували повече хора от броя избиратели, определени като максимален брой възможни гласувания в ИК.
В повечето секции са гласували по над 1000 души, а в една от секциите – мисля, че беше в Чорлу, са гласували над 2000 човека. Което е абсолютно невъзможно. Това може да се случи само с нарушаване на изборното законодателство. Това води до нереалистичен вот, който пък изкривява изборните резултати и подменя волята на българския народ.
Така че в тази посока ние че ще поискаме ограничаване на броя на секциите в Турция само до дипломатическите и консулските представителства, тъй като това, на което станахме свидетели на тези избори, е недопустимо.
