Този 40-дневен период ни дава шанс да похапваме повече плодове и зеленчуци, които ще наситят организма ни с ценни витамини и минерали
Автор: Десант
От 15 ноември трябва да махнем блажните гозби от трапезата си, защото започват 40-дневните Рождественски пости, които трябва да приключат на Бъдни вечер (24 декември). Денят преди началото им – 14 ноември, е известен като Коледни заговезни или заговелки. В него все още можем да похапнем нещо сготвено от животински продукти.
По стара българска традиция в нощта за Коледни заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се вита баница с тиква (тиквеник) с много орехи.
След вечеря лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа 40 дни – чак до Коледа, когато става „отговяването“.
В миналото мъжът в къщата хващал няколко врабчета, а жената ги попарвала, почиствала и осолявала. После ги нанизвала на конопена връв и провесвала наниза на прохладно място под стрехата. За Коледа от врабците се получавали чирози.
Връщайки се на Рождество Христово от църквата, домакинята давала на момчетата крилце, а на момичетата – копанче, за да се „смърсят", след което децата вече можели да седнат на трапезата и да вкусят от блажните ястия.
По време на Коледните пости има дни със строго въздържание, в които е позволено приемането само на растителна храна и олио. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино. Риба може да се вкуси и на 21 ноември, когато се празнува Денят на християнското семейство или още Въведение Богородично. Морски дарове можем да сервираме и в дните между 14 декември до 19 декември, с изключение на 18 декември.
От началото на Коледните пости до Въведение Богородично, както и от Игнажден – 20 декември, до Богоявление, а също и на Йордановден – 6 януари, се забранени венчавките.
Мнозина мислят, че изключвайки от порциона си месото, месните и млечните продукти, няма какво да сложат в чиниите. Но всъщност и в постните дни масата ни може да бъде отрупана с най-разнообразни и вкусни ястия, приготвени например от боб, леща, ориз, нахут, булгур, гъби, всякакви видове кълнове, соеви продукти, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове, ядки (фъстъци, орехи, лешници, бадеми и други).
Почти всички видове макаронени изделия също са подходящи за сервиране, стига да не съдържат яйца или други животински продукти – на всяка опаковка е посочено от какво са направени, а има и достатъчно такива „постни“ пасти, както е модерно да се наричат макарони, спагети, талиатели и всякакви подобни асортименти.
И разбира се, времето на постите предоставя шанса да се ядат повече плодове и зеленчуци, а те, както е известно, доставят на организма ценни витамини и минерали.
Нека припомним, че от ограниченията, които поставят църковните канони покрай поста, са освободени малките деца, бременните, болните и възрастните хора.
