На 28 ноември се навършиха 99 години от убийството на легендарния ръководител на Тайните офицерски братства, председател на ВМОК и член на въстаническия щаб на Битолския революционен окръг в Илинденско-Преображанеското въстание - 1903 г., поручик Борис Сарафов
Автор: Доц. д-р Петър Ненков
Борис Сарафов е роден на 12 юни 1872 г. в с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско (дн. Гоце-Делчевско), в семейството на будни и родолюбиви българи. И дядото и бащата на Борис Сарафов са учители и видни участници в борбите за независима българска църква. По-късно дядо му е избран за митрополит на Сярско, Драмско и Неврокопско (Мелнишка околия), а баща му е основател на българската мъжка гимназия "Св. Кирил и Методий" в Солун. И двамата са осъдени от турски военен съд за просветната и патриотичната им дейност на 16 години затвор.
Като ученик Борис Сарафов ръководи ученически революционен кръжок в гимназията. В кръжока участват Даме Груев, Борис Дрангов, Димитър Думбалаков, Иван Пожарлиев, Константин Кондов, Христо Саракинов, Лазар Симидчиев... В кръжока се изучават произведенията на Любен Каравелов, Васил Друмев, Макгахан.За младия Борис Сарафов са кумири Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев.
Борис Сарафов постъпва във Военното училище през есента на 1890 г.. В него постъпват още неговите другари от Солунската гимназия Христо Саракинов, Иван Пожарлиев, Димитър Думбалаков.
През следващите години пристигат и Гоце Делчев, Борис Дрангов, Петър Дървингов, Димитър Пажев, Константин Кондов.Борис Сарафов е един от най-добрите юнкери на випуска си, който в продължение на три години старателно изучава военното дело. Във Военното училище той създава таен революционен кръжок, в който членуват 50 юнкери. В ръководството му са избрани най-влиятелните Гоце Делчев, Борис Сарафов и Борис Дрангов.
Една от първите задачи на кръжока е да се свърже със студентската дружба във Висшето училище "Св. Климент Охридски", ръководена от Даме Груев. Организират се общи сбирки, обсъждат се важни проблеми от политически и революционен характер.
На 2 август 1893 г. Борис Сарафов завършва училището и е произведен в звание подпоручик . Изпратен е на служба в 15-и пехотен Ломски полк, дислоциран в Белоградчик. Една от първите грижи на младия подпоручик е да организира унтерофицерско братство, в което се включват Христо Чернопеев, Иван Савов, Димо Янков и др.
Уволнява се от армията, за да се посвети изцяло на делото на ВМОК. В Солун се среща с Даме Груев, Пере Тошев, Гоце Делчев и Гьорче Петров. С получените от тях сведения Борис Сарафов се явява на доклад пред военния министър, полковник Рачо Петров, Съгласува дейността на ВМОК с министъра на войната и успява да издейства от него около 2000 пушки. С министър-председателя К. Стоилов договаря още 10 хиляди пушки за комитите на ВМОК.
През 1895 г. организира Четническа акция. Решението за провеждането й е взето на Първия конгрес на македонските дружества, с цел да се изпълни чл. 23 от Берлинския договор на Великите сили за вътрешна административна автономия на Македония и Одринско.
За осъществяване на акцията са привлечени действащи и запасни офицери от Българската армия, които са назначени за войводи на чети, заедно със старите войводи К. Лютов, К. Муструков, Д. Дядов и др. Четниците са около 900 души. В акцията участват и около 40 офицери.
Борис Сарафов оглавява отряд от 65 души, в който влизат четите на Кольо Ризов, Кочо Муструка и Анго Костадинов. В отряда влизат още Кръстьо Българията и Ангел Малински. Отрядът начело с Борис Сарафов преминава границата на 17 юни и действа в Неврокопско и Мелнишко.
На 12 юли четниците на Борис Сарафов обграждат и атакуват гарнизона и полицейската стража в Мелник. След овладяването на градчето Борис Сарафов произнася на площада пламенна реч, като разяснява на хората задачите на акцията и какво ще се прави занапред. След това, четниците на Борис Сарафов провеждат още три успешни акции и на 22 юли се прибират в България.
През 1896 г. отново постъпва на военна служба и е изпратен в 5-и пехотен Дунавски полк в Русе.Заедно с генерал Иван Цончев създават и оглавяват тайните офицерски братства в казармите, които имат за цел да изпращат български офицери начело на чети в Македония.
Като председател на ВМОК през 1897 г. заминава за Западна Европа. Посещава редица европейски столоци, за да събира пари и оръжие за организация и за да пропагандира революционната борба на българите в Македония. Среща се с бъдещия дипломатически агент на Австро-Унгария в Македония, фон Мюлер, приет е от австро-унгарския външен министър, граф Голуховски, посещава претендента за албанския престол, граф Кастриоти, отива във военните заводи в Лиеж в Белгия.
Среща се в Женева и с лидера на руската социалдемокрация Георги Плеханов, пред когото настоява предстоящия международен социалистически конгрес в Щутгарт да разгледа и македонския въпрос. Плеханов внася молбата му в Международното социалистическо бюро.
В опита си за лобиране за македонската кауза посещава държавите Русия, Австро-Унгария, Сърбия, Румъния, САЩ и Англия.
В Австрия купува пушки от фабрика «Щайер», които Софроний Стоянов пренася в България през Дунава. Общо събира около 50000 лева за революционното движение в Македония. От тях дава пари на Симеон Радев за издаването на вестник. В Женева се среша с ръководителя на Солунските „гемеджии”, Орце Попйорданов и му предава голямо количество динамит и 10000 франка за организирането на атентатите от „гемеджиите” в Солун .
На 6-я конгрес на Македонските братства в България от месец май 1899 г. Борис Сарафов е избран за председател на Върховния Македоно-одрински комитет. Като такъв се застъпва за по-активна дейност и в емиграция, и във вътрешността, като е подкрепен от ВМОРО.
През май 1900 г. подписва съвместен протокол със задграничните представители на ВМОРО Гоце Делчев и Гьорче Петров, според който българските офицери се допускат във всички структури на ВМОРО. Помага за изграждането на погранични пунктове, нелегални канали и въоръжаването и обучаването на четници.
След като е взето решение за въоръжено въстание на Солунския конгрес на ВМОРО, Борис Сарафов сформира чета от 40 български военни и навлиза в Македония на 26 януари 1903 г. Пренасят и 150 килограма динамит. Сарафов се насочва към Костурско. На 28 март 1903 година в Смърдеш обединената чета на Борис Сарафов, Иван Попов, Васил Мекаларов, Пандо Кляшев и Лазар Поптрайков са обградени от аскера, но с помощта на селски чети от района успяват да избягат.
Сарафов участва на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг. На него е избран във въстаническия щаб, заедно с Даме Груев и Анастас Лозанчев. Той изготвя заедно с Никола Дечев „Въстанически дисциплинарен устав“ за правата на четниците, десетниците и войводите, който действа по време на Илинденско-Преображенското въсатине - 1903 г. Той влиза в състава на щабната чета с главен войвода Димитър Дечев. В нея се включват ръководителите на Битолския революционне окръг. Четата извършва обиколки в Смилевско, Крушевско, Демирхисарско, Охридско, Ресенско, Долнопреспанско, Костурско и Леринско и води боеве с турска войска .
Борис Сарафов подписва прокламацията за начало на въстанието. В неговия край изготвя отчаян апел до правителството в София, в който настоява за незабавна намеса за спасяване на местното население Предвид усложнената международна ситуация България не е в състояние да окаже пряка военна помощ на въстаниците .
След взетото решение за разпускане на четите Борис Сарафов се изтегля в България. Той е избран за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО от 1905 г. като представител на Битолския революционен окръг. На конгреса се конфронтира с Яне Сандански, който го обвинява в просръбска дейност.
През 1904 г. Сарафов се среща в Женева с арменски революционери, които организират заговор за убийството на султан Абдул Хамид II. Завръщайки се в България, той е избран заедно с Иван Гарванов и Христо Матов за член на Задграничното представителство на ВМОРО в София.
Дейността на Задграничното представителство по организирането и изпращането на чети в Македония с подкрепата на Двореца предизвиква острата реакция на левичарите начело с Яне Сандански. В публикуваното през ноември 1907 г. писмо от Серския окръжен комитет, сред обвиненията срещу Гарванов и Сарафов е и това, че те „съвместно с българското правителство инспирират безразборното нахлуване на чети във вътрешността на Македония".
Смъртната присъда на Борис Сарафов Иван Гарванов и Христо Матов е подписана от Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижовски и Александър Буйнов и подкрепена през 1906 г. на конгрес на Серския революционен окръг в Рилския манастир от Гьорче Петров, Пере Тошев и Петър Попарсов.
На 28 ноември (10 декември) 1907 г. Тодор Паница застрелва Борис Сарафов и Иван Гарванов, а Христо Матов се спасява по една случайност.
Изтъкнатият публицист, писател и дипломат Симеон Радев, автор на книгата „Строители на нова България” пише за Борис Сарафаов следните редове: "Човек със звезда", казват за него всички, които са го зърнали макар и за миг. Човек предопределен от Бога да бъде водач. Изключителната му популярност превръща смъртта му във всенароден траур и събира подир ковчега му цяла София. Поразително красив, духовит, смел, словоохотлив, храбър, изобретателен, неуморим, Борис Сарафов запалва всеки за делото. За него безизходно положение няма. И съвсем скоро става легенда за македонските българи, които изоставят домовете и семействата си и тръгват след него.
Споменът за Борис Сарафов е толкова жив, че за него няма нужда от много думи. Неговата личност беше и сега е легендарна. Не само в Македония, но и във всички български земи, в цяла Европа, дори и в Америка, името му се носеше приживе с громка гласност, а след смъртта му остана като героично олицетворение на македонската революция. Сарафов имаше всичко, което представлява с блясък едно народно уважение. Беше човек с могъщ темперамент, беше създаден, за да води хора и маси. Беше освен това надарен с тая рядка Божия дарба да се нрави с пленителната си общителност, с жизнерадостта на своя дух, с този вид смела и красива храброст, която личеше в него и неотразимо действаше на другите..."
