Точно преди 110 години - на 23 декември 1906 г., в бой с турска потеря, загива един от най-авторитетните и обичани ръководители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която след смъртта му окончателно се разцепва
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Дамян (Даме) Груев е роден на 19 януари 1871 г. в село Смилево, Битолско. Основно образование завършва в Битоля, след което започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт, заедно с група свои другари, е изключен от гимназията.
В началото на 1888 г., с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери, е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград. Безплатно, за сметка на дружество „Свети Сава”. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград.
В знак на протест срещу натиска на сръбската власт над него и неговите другари да се посърбят, те вдигат бунт, заради което са изключени от училището. Емигрират групово в България, където той се записва да учи история във Висшето училище. В София със свои съмишленици от кръга „Лоза“ създават кръжока „Дружба“ с цел да искат реализиране на член 23 от Берлинския договор.
През 1891 г. е изключен и от Висшето училище, като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, но впоследствие обвиненията се оказват безпочвени. Живее на различни места в Македония: Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства и прави опити за създаване на освободителна организация.
В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в Македония. През лятото на 1893 г. се установява в Солун, където работи като коректор в печатницата на Коне Самарджиев.През октомври 1893 г. усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех.
На 23 октомври 1893 г. в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО.
Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременици са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията. Издава в Солун хектографирания вестник „Въстаник”.
Даме Груев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония. През есента на 1894 г., по това време той е учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Гоце Делчев.
През 1895 и 1896 г. Даме Груев, като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с ВМОК и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации.
През 1897 г. е делегат от Софийското дружество на Четвъртия македонски конгрес. Междувременно се среща с министър-председателя на България Константин Стоилов. През 1898 г. османските власти го интернират в Битоля, където впоследствие е назначен за учител в българската гимназия от Българската Екзархия. Там засилва дейността на ВМОРО, заедно с Михаил Герджиков, Петър Мартулков и други.
През август 1900 г. при Попставревата афера е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. В края на май 1902 г. е заточен в Подрум кале в Анадола, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание.
През 1903 г. той е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото въстание, той не успява да го спре. Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка, но напразно. Подчинява се на вече взетото решение и се включва в подготовката за въстание .
През април 1903 г. е избран за председател на Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО, който се провежда в родната му къща. На него Даме Груев, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския революционен окръг.
Даме Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание и след неговия злополучен край се включва във възстановяването на ВМОРО като решава да остане в Македония, давайки кураж на населението и подпомагайки организационната мрежа.
Тази постъпка ярко контрастира с действията на десетки водачи на ВМРО, които в страшната зима на 1903 г. се установяват в София „на топло и сигурно,“ впускайки се в безплодни и безсмислени спорове, докато населението на Македония страда.
Груев играе ръководна роля в организацията след 1903 г. със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея. В същото време е член на масонската ложа. През 1904 г. той председателства Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО.
През есента на същата година, Даме е пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев, но е освободен със съдействието на Григор Соколов, след преговорите му с Пере Тошев. През лятото на 1905 г. ръководи първия общ конгрес на организацията след въстанието –Рилския.
Въпреки че на Рилския конгрес на ВМОРО превес взима реформисткото крило на организацията – т.нар. левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си.
Всъщност Даме е единственият, който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански. През лятото на 1906 г. Даме е в София, където през юни и август провежда поредица от срещи с дейци на организацията.
Постепенно на дневен ред дошъл и въпросът за нов общ конгрес. Отново възникнали остри пререкания, особено с Пере Тошев, а поради липса на споразумение конгресът бил отложен за края на годината. В края на 1906 г. тръгва с четата си за Кюстендил, на път за София с цел участие в предвидения конгрес.
На 23 декември 1906 г. Даме Груев и четата на Александър Китанов са открити от турските власти край село Русиново, Малашевско. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч.
В близост до връх Петлец двамата попадат на нова засада и загиват. Така ВМОРО губи един изключителен лидер и организатор, след чиято смърт организацията окончателно се разцепва.
