В навечерието на Рождество Христово, точно преди 73 г., югославският диктатор Тито потапя ръцете си в кръв. По негова заповед в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 са изселени или изпращани в концлагери. Кървав Божик или Кървавата Коледа – така е известно в историята това масово убийство
В навечерието на Рождество Христово през 1944 г., няколко хиляди войници и над 100 офицери се разбунтуват в казармите в Скопие и Щип. Поводът е дошлата от Белград заповед да отидат да се бият на фронта в защита на Сърбия, с която те не са съгласни.
В следствие на случилото се, по нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението.
По време на репресиите в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
В историята това събитие получава названието Кървав Божик или Кървавата Коледа за българите в Македония. За събитията разказва директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров в предаването „100 години свобода“ по Радио „Фокус“ – Пирин.
Проф. Димитров, нека първо обясним за нашите читатели какво представлява Кървавият Божик или Македонската кървава Коледа?
Македонската кървава Коледа представлява едно масово избиване на български офицери и сержанти, тост на хора от Македония, които са служили в Българската армия по време на Втората световна война. След оттеглянето на България на 9 септември 1944 г., те остават в Македония и са призовани да правят новата Македонска армия.
Те са на скопското кале – това, което се издига над днешно Скопие, увенчано с крепостна стена, което македонците реставрираха за мое голямо удоволствие, тъй като тази крепост е бивша българска столица от 986 до 997 г.. В нея резидира цар Роман преди да бъде пленен от византийците. А иначе в казармите на това кале са настанени около 1000 български бивши офицери и сержанти от Българската армия.
Когато започват да правят Македонската армия те разбират, че ще пращат македонските части на Сремския фронт, тоест на фронта в Югославия – за освобождение на Югославия. Те обаче не искали и смятали, че трябва македонските части да настъпят към Солун и да освободят столицата на Македония.
Във възникналите разногласия те са арестувани от истинските управници на Скопие в този момент – това е партизанския отряд, съставен от черногорци и сърби, и командван от Светозар Вукманович-Темпо. Осъдени, тоест те не са били осъдени на смърт, а започват директно да ги разстрелват на партиди в течение на около седмица – дните около Коледа – Божик значи Коледа. И така в този период избиват всичките 900 души. Това е Македонската кървава Коледа.
Паралелно в цялата страна протичат някои разширени акции, които са свързани със скопското клане. Това става във всеки по-голям македонски град – арестува се целия елит – лекари, инженери, адвокати, юристи, учители, които биват разстреляни в най-близкото дере, в някоя безмълвна нощ на Македонската кървава Коледа.
Целта е да се ликвидира целия български елит, тъй като правилно се е смятало, че по-лесно ще управляват народа на Македония ако бъде лишен от тези, които са образовани, които знаят, че са българи.
А формално в какво са били обвинени всичките тези хора, които споменахте, че са били избити в този период?
В нищо. В това, че са българи. В този период това е било достатъчно голямо обвинение в Македония. Имайте предвид, че целта е била тези хора, тоест населението да придобият нова национална самоличност. Тъй като това не можело да стане, докато съществува един елит, който е добре образован и знае български език, единственото решение е било да бъде унищожен. Това и става.
Тази тенденция продължава и по-нататък със Закона за македонската национална чест, който криминализира българската национална идентичност. Тоест ако един човек в Македония заяви, че е българин и се чувства като българи, той обижда македонската национална чест и затова нещо му се полагат 3 години и половина затвор.
Имате ли официални данни за това какъв е броят на избитите в периода декември 1944 – януари 1945 година?
Най-различни са, но общо взето цифрите се движат между 20 и 30 хиляди души.
Каква е била ролята на местния комунистически лидер Лазар Колишевски?
Най-отвратителната. Той е един от тези местни комунисти, които се поддават на мекедониската пропаганда и стават съучастници в изтреблението на собствения си народ. Имайте предвид, че за чест на македонските комунисти една голяма част от тях остават българи, за което биват репресирани. Това са Методи Андонов – Ченто, Панко Бръснаров, Методи Шатаров, Павел Шатев и така нататък. Докато Лазар Колишевски и някои други стават проводници на решенията на Коминтерна , на балканския лендър комитет на Коминтерна.
Как според Вас живеят днес наследниците на всички, които губят живота си по време на Кървавата Коледа?
Ами различно. Една част от тях с годините успяха да емигрират в България, други се пръснаха по целия свят, а трети останаха в Македония. Сега, когато „примката се отпусна около врата им“ – една част от тях получиха българско гражданство и си живеят малко по-спокойно. Не забравяйте обаче, че това са репресирани хора. Около 120 хиляди души, заедно с тези, минали през затворите, без да бъдат убити, се смята че са били репресираните в Македония. Тогава славянското население на Македония е било 1 милион и 200 хиляди души. Никъде няма такъв висок процент на репресии.
Повече от 70 години след събитията може ли да кажем, че идеите на македонизма са постигнали своите успехи сред значителна част на населението в Македония?
Да. Трябва да го признаем. Трябва да бъдем обективни. Идеите на мекедонизма, благодарение на съзнателно фалшифициране на образованието и промиване на мозъците в известен смисъл постигнаха известни успехи.
Но както са казали древните гръцки философи „Панта рей“ – „Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει“ – „Всичко тече, всичко се променя“ и затова аз съм много против тези хора, които казват, че трябва да признаем днешните реалности.
Кои реалности да признаем? Реалността, че македонистите търпят всяка година все по-големи и по-големи загуби, че македонизма бавно, но сигурно се ерозира, че много хора проглеждат за българската си същност и произход.
Това се изразява не само чрез искането на българско гражданство, но и с редица други действия вътре в страната. Така, че лично аз мисля, че македонизма рано или късно ще рухне, когато мине критичната граница. Аз съм едно свидетелство за неговите загуби.
Когато за пръв път влязох в Македония през 1992 г., не намерих нито един човек за три дни да ми каже, че е българин. А днес дори ми се провикват, както стана онзи ден – „Здрасти Божидаре и аз съм българин!“. Това ми се случи наскоро в Охрид и то от местни хора.
А защо според Вас, макар историческите факти около Кървавата Коледа да са ясни, темата все още е табу както в България, така и в Македония? Защо не се говори за нея?
В България темата не е табу. Както виждате, ние си говорим за нея, аз съм писал по нея, а и много други мои колеги. Просто хората не се интересуват от нея чак толкова много. А защо? – Това е друг въпрос. Що се отнася до Македония, е нормално там темата да е табу, защото става много лошо за македонизма ако се признаят такива чудовищни зверства.
Как може да съхраним паметта на всички попаднали под репресиите на Кървавата Коледа? Какъв е нашият дълг към тях?
Това става по два начина. Чрез издаване на книги, монографии, журналистически материали и, второ, като поискаме да им построим паметник на току-що реставрираното скопско кале. Трябва да се направи паметник на тези 900 български синове на майка България загинали храбро за нея и не пожелали да се пречупят.
СМЪРТ на Македонските комунисти - Сърбомани и Сърбите ......!
1
Никола Трифонов Николов
27.12.2017 13:27:04
2
0
Трябва да има закон за утвърждаването на основното население че са българи.Трябва да се потърси отговорност или да се заклеймят тия братоубийства.Да се измете цялата сръбска пропаганда от Македония която постоянно лее помия върху българите,да се възстанови кирилицата,.На Заев да му се посочи че не може да шикалкави,да посочи точно име на тая-окръг държава.
