Най-голямата пещера в българската част на планината е и най-трудно достъпна. Дори и опитни спелеолози не винаги успяват да проникнат в нея заради отровния газ в нея
Автор: Севдалина Пенева
Най-голямата и със сигурност най-красивата пещера в българската част на Странджа е и най-трудно достъпна. Случайни туристи не могат да влязат в нея просто така, ако с тях няма опитен спелеолог. И, ако предварително не са се оборудвали с обезопасителни въжета, мощни прожектори, подходящи дрехи и обувки с дълбоки грайфери.
Причината на тази пещера да й се носи славата на изключително негостоприемна, е наличието отровен газ, който в по-висока концентрация е смъртоносен. Това е и обяснението за редките експедиции в недрата й. Късметлиите, обходили част от галериите й, се броят на пръсти. Още по-малко са тези, които са успели да я снимат отвътре.
През 2009 г. бе направен един от последните опити Голямата Въпа да бъде картирана, но и той беше неуспешен нивото на въглероден диоксид, което и тогава се оказа доста над допустимото.
Горе-долу оттогава е и идеята да се изготви карта – хоризонтален и вертикален план на пещерата, която да документира каква е нейната реална големина и дълбочина.
Това, което се знае за пещерата, е къвсем малко. Навътре има около 5-6 метра сравнително равен терен, след това – една силно наклонена галерия от около 80 градуса.
От там се влиза в голямата зала, която е близо 10-тина метра пълен отверс. Точно над нея има второ ниво, където се намира невероятно красиво пещерно езеро. Достъпа до него обаче е труден, без екипировка и опитен пещерен спасител, изкачването е немислимо.
Противоречива информация има и за дълбочината на Голямата въпа. На места в интернет може да срещне описание за около 20 м, има обаче предположения и за 125 метра.
Всъщност, преди 7 години бургаски спелеолози искаха да докажат, че дълбочината на пещерата е много повече. Имаше дори идея водата вътре да бъде оцветена с безвредна боя и да се проследи къде точно излиза. Това трябваше да докаже или пък да опровергае догадките, че пещерните води избиват на Велека или на Младежка река.
Експериментът обаче така и не бе осъществен.
Още едно проучване чака реда си. Свързано е с изследване на прилепите в Странджа, тъй Голямата въпа е едно от най-важните места в страната за изучаване на популацията им.
В Европа има 35 вида прилепи, в България са 33, а само в Странджа до момента са открити 25. Общо в целия свят най-богатото семейство бозайници на земята наброява около 1000 вида. Между тях има плодоядни, насекомоядни и само три вида кръвопийци, които се намират единствено в Южна Америка.
Голямата Въпа се намира в месността Бъзът в землището на село Стоилово. Името й идва от местния диалект и означава дупка, от която излиза дим. За разлика от повечето други пещери тя е недостъпна за любителски посещения. Тя се счита за най-дългата и дълбока в българската част на Странджа планина. Пещерата се характеризира с висока концентрация на въглероден диоксид.
Открита е в края на 60-те години на XX век. Проучвана е за последно през 1974-75 година и е картирана на някакъв етап.
