Скандално известният акад. Стефан Воденичаров връчва поредното звание „Доктор хонорис кауза“, този път на Георге Иванов. По този повод проф. Божидар Димитров напомня, че въпросът с монумента на героя от Междусъюзническата война още се бави
Автор: Светлана Николова
Скандално известният акад. Стефан Воденичаров връчва днес поредното звание „Доктор хонорис кауза“, този път на македонския президент Георге Иванов. Дано покрай тази награда някой се сети да доведе Георге Иванов до Националния исторически музей, за да види възстановения паметник на полк. Константин Каварналиев, издигнат на лобното му място до град Валандово, казва по този повод директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Валандово е родното място на днешния македонски президент и според местен историк градът дължи съществуването си именно на полк. Каварналиев. Който с 3-та бригада от 3-а пехотна балканска дивизия устоява в тежко сражение, продължило пет дни (18-23 юни 1913 г.), да спре 42 хилядна гръцка армия, да я обезоръжи и да спре настъпателния й устрем.
Македонският исторически краевед пише, че ако Каварналиев не беше успял, град Валандово щеше да го сполети съдбата на Кукуш, унищожен до последната къща и човек.
През 1916 г. друг български полковник издига паметник на Каварналиев на хълм до Валандово, но мемориалът е разрушен от сръбско-комунистическите власти.
По-късно той бе възстановен от НИМ, но не бе разрешено паметникът да бъде поставен на мястото на разрушения. Поради това през 2009 г. директорът на НИМ го подари на Шумен, родното място на Каварналиев.
След случая Каймакчалан и изявлението на македонския премиер г-н Никола Груевски, че България има право да издига паметници на места, където са погребани български войни, стига да се спазват македонските закони, Божидар Димитров направи второ копие на паметника. По надлежен ред, чрез Министерство на външните работи, е поискал разрешение от македонските власти. Но за съжаление то се бави.
„Ето защо се обръщаме към г-н Георге Иванов да съдейства за по-бързото монтиране на монумента“, казва проф. Димитров. Самият паметник е изработен от бял врачански камък, висок е 7 м. и 50 см., тежи 14 тона. Изпълнител е фирма „ДАНО РЛ” ЕООД с управител Йордан Цветков.
Възстановеният монумент се намира пред входа на НИМ и може да бъде разгледан от посетителите.
Звания на килограм, от Стефан Воденичаров
През 2015 г. званията, раздавани от шефа на БАН, взривиха на два пъти българската общественост. Единият скандал бе свързан с удостояването на вселенския патриарх Вартоломей с най-високото държавно отличие „Орден Стара планина“ от президента Росен Плевнелиев под давлението на Воденичаров.
Както е известно, Вартоломей Първи предизвика българите с неглижираното си отношение към патриарх Неофит, обръщайки се към него като към епископ, и с назидателния му тон към Българската православна църква, наричайки я поместна, а не автокефална, каквато е.
Няколко месеца по-късно, през ноември м.г. академикът организира в Българската академия на науките международна среща по балканистика, платена с турски пари.
В поканата за участие към учените са били строго фиксирани темите и е било оповестено безпрецедентно, че ще се допуснат само доклади, одобрени от организаторите от Истанбулския университет. Форумът се предшестваше от не по-малко скандалното представяне на книгата "Стратегическа дълбочина" на турския премиер Ахмет Давутоглу, идеолог на неоосманизма и за Балканите като "османско наследство" на Турция.
