На 10 януари се навършват 73 години от унищожителните бомбардировки над столицата, извършени от англо-амерканската авиация през 1944 г.
Автор: доц. д-р Петър Ненков
На 10 януари 1944 г., точно в 13,00 часа е осъществен удар на Англо-американската въздушна армада по София. За първи път той се извършва по комбиниран нощно-дневен способ, причинява много жертви и разрушения и поставя гражданите на столицата на тежки изпитания. Същият ден, по обяд, 40 противникови самолети бомбардират и Скопие. Те хвърлят 180 авиобомби, като убиват 12 и раняват 16 души.
В дневния удар, нанесен над София от летците на 15-та американска въздушна армия, участват около 330 самолета, от които 220 са тежки бомбардировача B-17 - „Летящи крепости“ и B-24 - „Освободител”, останалите 110 са изтребителя P-38 ”Лайтнинг”. Те се построяват на пет вълни и от височина 6000-8000 м. хвърлят своите бомби.
Бомбеният килим с ширина 2 км. застила кварталите на столицата и причинява много разрушения.
Разгърнатата на 2,5 км. западно от София, в района на Чибаовци, немската радиолокационна станция “Фрая” известява дежурните изтребителни ята на летищата край столицата за влитащите вражески самолети.
Срещу съюзническата въздушна армада излитат 39 български изтребители от летищата Враждебна и Божурище. От тях 23 Dewoitine D-520 от 2/6 изтребителен орляк и 16 Me-109G от 3/6 изтребителен орляк.
В бойните действия през този ден, освен 2/6 и 3/6 изтребителни орляци се включва и една четворка “Девоатини”, водени от поручик Тодор Ризов от 4/6 изтребителен орляк, която излита от летище Карлово, както и немската въздушна група от 30 “Ме-109G”, водена от капитан Герхард Венгел.
В жестокия въздушен бой летците от 2/ 6 , 3/ 6 и 4/ 6 изтребителни орляци свалят общо 6 тежки бомбардировача В-17 и 3 изтребители Р-38, а германската изтребителна групировка сваля 3 тежки бомбардировача.
От българските летци загиват двама души - подофицерите Симеон Михайлов и Атанас Кръстев. Немската изтребителна група загубва в боя четирима летци и командира си капитан Герхард Венгел, който е свален край Радомир. Той служи в Луфтвафе от началото на войната. През февруари 1943 г. е назначен за командир на 1-ва въздушна група от Изтребителната ескадра „Ледено море“.
При удара на съюзническата авиация, българската зенитна артилерия и нощните прожектори се оказват неефикасни. Зенитните оръдия не свалят нито един вражески самолет, въпреки, че изстрелват 1958 снаряда по метода на подвижния заградителен огън. Две от тежките зенитни батареи използват за първи път немски радиоизмервателни уреди при своята стрелба.
Столичани още разчистват разрушенията и гасят пожарите от попаденията при дневния удар, когато в 22,00 часа 80 английски средни бомбардировачи “Уелингтън“ подлагат София на втори, нощен удар.
Въздушната предупредителна служба не е могла да даде тревога, тъй като е прекъснато от бомбите електрозахранването, водоподаването и телефонните връзки в града и това има решаващо значение за многото жертви и тежките материални разрушения. Зенитната артилерия изстрелва по вражеските самолети 1310 снаряда, но отново без резултат.
При комбинирания удар са хвърлени общо 1784 светещи и фугасни бомби, от които загиват 947 души, ранените се 710. Тежко ударени са 3731 сгради, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 сгради са полуразрушени.
Жестоките въздушните удари на 10 януари 1944 г. силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300000 столичани напускат града и са настанени в различни селища в провинцията.
...И за „отплата” – паметник!
През 2010 г. американският посланик, с мълчаливото съучастие на властта у нас, построи до тяхното посолство, намиращо се в софийския кв. Лозенец, скандален паметник на загиналите американски летци, бомбардирали и почернили София.
Възмугителен акт, както го нарече акад. Георги Марков, който отговори на американската наглост като оглави комитет за издигането на паметник на цивилните жертви, загинали от бомбардировките.
След дълги борби, мога да кажа, че вече имаме разрешението да изградим такъв паметник в идеалният център на София. Според мен, всички загинали в тези бомбардировки са истинска жертва на едно военно престъпление, каза преди малко повече от година акад. Марков,
