В различните краища на България народният обичай е познат като Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени. Извършва се на 13 и 14 януари, около Васильовден по стар стил
Автор: Светлана Николова
Сбирайте се, малки моми,
Малки моми и големи.
Да пееме пръстените.
Девер булка през мост води.
Мостовете се разлюляват
От хубости ведестини,
От радости деверови.
Магията на живота е в основата на почти всички народни обичаи, дошли до нас от древни времена, много преди раждането на Христос. Старите българи са почитали природата, разчитали са нейните знаци, вярвали са в поличбите, много е възможно и да са хвърляли поглед в бъдещето.
След магията на Водици (5,6 и 7 януари), за който ритуал подробно ви разказахме, идва ред на гадаенето с пръстен. Тук отваряме една скоба, за да припомним, че този накит е изпълнявал ролята на амулет и е бил задължителен атрибут в окултните практики още от времето на Соломон (според една легенда, мощта му идвала от магически пръстен, с който той държал в подчинение демоните).
Битуват много суеверия, според които пръстенът помни тревогите и радостите на своя притежател, в същото време служи и като щит срещу злото, поради което трябва да се пази като очите. Не случайно и някои обредни практики по нашите земи се коренят именно в мистерията, обгръщаща това украшение за ръката.
Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени, Еня, Мартифа – в различните краища на Бългаия празникът си има свое име. И далеч не се организира само веднъж в годината. Този ритуал, с леки вариации, сме виждали на Васильовден, Гергьовден, Лазаровден, Еньовден.
Етрополе е едно от населените места, където почитат традицията „пеене и топене на пръстени” и стриктно я спазват всяка година на 13 и 14 януари.
Изпълнявана още от славяни и прабългари, идеята ѝ е да се направят гадания и предсказания за предстоящата година. Всъщност, това е колективно гадаене за женитба.
На 13 януари, срещу празника, момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китки от бръшлян и чемшир, с привързан на тях белег ¬- гривна, обеца, мънисто и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта “на звездите”.
Сутринта на 14 януари една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки (“ладанки”). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: “Жълто було трески сбира.” (Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла.” (Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче.” (Ще се омъжи за сирак) и пр.
