Убийството е извършено на 11 януари 1862 г. в цариградски затвор. Само четири дни преди Димитър, в същата тъмница умира и брат му Константин Миладинов
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Най-изтъкнатите български книжовни дейци през епохата на Възраждането в Македония са двамата братя Димитър и Константин Миладинови. Също като двамата Солунски първоучители Константин Кирил философ и Методий, те кръстосвали нашир и надлъж поробената българска земя и давали светлина на незрящите, учели ги на четмо и писмо и на любов към Майка България.
Докато по-малкият брат Константин усвоява науките в Московския университет, по-големият - Димитър, води люти битки с гръцкото духовенство и се превръща в знаме за българите край Вардар. Те го боготворят и попиват словото му със жадни очи.
Няма съмнение, че Димитър Миладинов е най-прочутият даскал и народен будител в Македония. Неговото училище в Охрид се прочува из поробените български земи и в него се стичат деца от всички краища, за да се запишат ученици.
Всред тях е бъдещият покорител на Парнас – поетът Григор Пърличев, който като студент в Атинската политехника през 1860 г. печели национален конкурс за поезия с поемата си “ Аристолос” и е окичен от гръцкия крал със златен лавров венец.
Когато кралят го попитал, какъв е по народност, за негово най-голямо удивление, Григор Пърличев му отвърнал на брилянтен гръцки език, че е българин!
В своята “Автобиография” Пърличев по-късно ще напише: “Сред най-уважаваните учители в Охрид бе Димитър Миладинов. Словото му течеше от устата като мед. Свещен огън гореше в очите му.”
Стожер в борбата за независима българска църква и просвета в Македония, Димитър Миладинов постоянно е тормозен и преследван, заради убежденията си от фанариотите и турската власт.
Охрид, Битоля, Мостар, Сараево, Нови Сад и Белград са кратките спирки на неговата страдалческа одисея. При своите скитания от град на град, той се запознава с културата, нравите и обичаите на сърбите и хърватите и се възхищава от умението им да бранят своята родна култура от чужди попълзновения.
Затова, когато отива в Кукуш като учител, изхвърлил гръцкия език от обучението и го заменил с български език. Започнал смела борба срещу безчинствата и грабежите на турците и фанариотите. В местната църква призовал кукушани да прогонят своя гръцки владика и да го заменят с български.
Срещнал се руските консули в Солун, Битоля и Шкодра и поддържал активна кореспонденция с брат си Димитър, който следвал в Москва. Всичко това не убягнало от очите на турската полиция. Насъсквана от гръцките свещеници, които искали да му отмъстят, тя го арестувала като руски шпионин и го хвърлила в цариградската тъмница.
Брат му Константин завършва през 1852 г. Атинския университет и заминава за Москва да учи славянска филология.Там за първи път през 1858 г. пише и публикува свои стихове в цариградското списание “Български книжици”, във вестника на Раковски “Дунавски лебед” и в излизащото в Москва списание “Братски труд”.
Те му извоюват славата на един от първите български поети, чийто стихове се родеят със стиховете на Добри Чинтулов и Петко Славейков. През 1860 г. се разболява тежко от туберкулоза и прекъснал следването си.
Запознава се с видния хърватски учен и общественик Йосиф Щросмайер. С негова помощ издава своите стихове в Загреб. Условието на Щросмайер било написаните с гръцки букви, стихове да се заменят с български букви.
Така книгата се ражда на бял свят под името “Български народни песни”, събрани от братя Миладинови през 1861 г. Тази книга е венецът на книжовната дейност на двамата велики българи от Струга.
Когато разбира, че брат му хвърлен в по донос в тъмницата в Стамбул, Константин незабавно се отправя за османската столица, за да се види с него. Вместо свиждане обаче, е арестуван от турската полиция и хвърлен в съседната килия на затвора.
След жестоки инквизиции, туберкулоза се завръща по-срашна от преди и на 18 януари 1862 г. По-малкият брат умира в затвора. Само четири дни по-късно, угасва и Димитър.
Така си отиват от света на живите тези български будители, но сътвореното от тях остава завинаги в златния фонд на българската духовна култура. Научавайки за мъченическата им смърт, техния ученик, охридчанинът Григор Пърличев отказва демонстративно стипендията на гръцкия крал и предложението на Атинската академия на науките да продължи образованието си в Оксфорд.
Захвърлил недовършената си на гръцки език поема “Скендер бег”, възпяваща борбите на албанския народ срещу османското нашествие и се завърнал в Македония. В душата му се извършил коренен прелом и той, възпитаникът на Атинската политехника, яростният защитник на античната гръцка култура станал друг човек, ревностен продължител на делото на двамата братя от Струга. Волята му помита с един замах всичките му душевни терзания по този въпрос.
Отчаян и смутен, той разбрал, че години наред е служил на една чужда кауза и, че е пренебрегвал звучния български език и поробените си братя, заради изкуствено насажданата от фанариотите, гръцка култура. Затова зарязал фалшивия блясък и суетата в Атина и тръгнал да служи даром на своя народ. Изкоренявал елинизма от училищата и църквите в Македония и с това предизвикал омразата на своите довчерашни поклонници - гъркоманите. Те не му простили тази духовна измяна.
По техен донос и той е арестуван и хвърлен през 1868 г. в затвора. Отначало лежи в тъмницата на Дебър, а после е преместен в Охрид. Жестоките мъчения на които бил подложен от турците не го прекършили, а само калили волята му за борба.
Доживява да види България свободна и, когато на 6 февруари 1893 г. затваря завинаги своите очи, оставя след себе си една чудна легенда за един неизвестен български студент, който ударил в земята всичките прочути стихоплетци на Гърция и за голямото му българско сърце, което надделяло над заблудите и се отдало до край на святата село на братя Миладинови.
Днес македонски и гръцки учени се опитват да докажат, че той не е българин по произход, но всуе. Защото не се гаси туй що не гасне!
