Малко известно е, че по време на Междусъюзническата война от 1913 г. група гръцки монаси формират т.нар. Свещена рота – нещо абсурдно и немислимо за монашески статут и канона, както отбелазва в своя блог бившия син депутат Лъчезар Тошев.
Тази въоръжена монашеска рота обгражда Зографския манастир, но по това време той успешно се защитава от българска военна рота.
Българската рота с командир Георги Цветанов през 1913 г. в Зографския манастир
По-късно, вече през Първата световна война сред гърците в Македония пак се надигат силни настроения срещу българите. Освен действията на андартските паравоенни чети срещу населените с наши сънародници села в Гърция, отново е заплашен и Зографският манастир на Света гора.
Илюстрация в италианското списание "Ла Трибуна илюстрата" от 13 февруари 1913 г., която показва как българските монаси отбраняват Зографския манастир от нападение на сръбски монаси от Хилендарския манастир
През 1917 г. в Зограф са разквартирувани войски на Антантата. Андартските гръцки чети се стичат, за да разграбят светата обител. На широката публика едва ли е известно, че тя бива защитена от... сенегалци. Те съставляват една рота от колониалната сенегалска дивизия, която французите оставят да пази манастира от нападения. Сенегалците обаче сварват да задигнат голямо количество храни от запасите на клетите монаси.
Както писахме преди време в "Десант", при една от атаките край Дойран са пленени 34 сенегалски войници от 2-ра френска дивизия. По някое време те биват строени, за да бъдат отведени и затворени. Екзотичните чужденци се свличат на колене и със сълзи на очите се тръшкат да бъдат пощадени.
Озадачени от странното поведение на чернокожите, българските офицери,, знаещи френски език, ги разпитват и те отговарят, че се молят за живота си. Когато са ги изпратили на фронта, им били казали, че ще воюват с българи, които са канибали и особено много предпочитали негърско месо, та затуй в никакъв случай не бивало да попадат в плен.
Нашите войници успокоили разтреперените сенегалци, че това не е вярно и дори пуснали трима от тях да се върнат при своите, за да им разкажат, че българите не ядат хора.
