На 13 януари се навършват точно 90 години от атентата в Скопие на легендарната българска революционерка и член на ВМРО Мара Бунева срещу сръбския юридически съветник на Скопска Бановина Велимир Прелич
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Мара Бунева е родена през 1901 г. в македонския град Тетово. Между 1915 и 1917 г. учи в скопската стопанска гимназия. В края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за българския офицер Иван Хранков.
Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. На няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
През 1926 г. младата жена се завръща в Тетово при семейството си, след като се развежда със съпруга си. През 1927 г. се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич. Завършва курс по шев и кройки и отваря собствено шивашко ателие. Сближава се със семейство на Велимир Прелич, което живее в съседната къща и чрез него влиза във висшето сръбско общество в града.
На 13 януари 1928 г. Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на река Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите.
Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребана е в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт.
Атентатът е оценяван различно в европейската преса.
Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“ (отнела живота на Маратпо време на Великата Френска буржоазна революция).
Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“
Австрийският вестник „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“
След освобождението от Българската армия на Вардарска Македония през пролетта на 1941 г., на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча.
След изтеглянето на българските войски и администрация от Скопие, в края на месец септември 1944 г., паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия (същият, изготвил черния списък с хиляди имена на българи, избити по време на Кървавата коледа).
От 13 януари 2002 г. активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена и поругавана от вандали, и поставяна наново.
През 2007 г. се стига дори до побой над участниците в мероприятието.
През 2008 г., в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда, близо българския Културно-информационен център в града.
