Добре дошли на Куди, на 14 януари! Такъв празник със сигурност няма да видите никъде другаде в България
Автор: Силвия Горанова
Коледуване, Мъжки водици, Йордановден, Ивановден, Сурва, Кукеровден, Бял кукер, са само част от мъжките обичаи, достигнали до нас от древни времена. Обреди, в които се преплитат езическите традиции с християнските. Някои са свързани с бога Дионисий, почитан от траките, други идват от Кубратова Велика България.
Куди обаче е уникален автентичен ритуал на сурвакане, който се изпълнява единствено в град Съединение. Празникът започва на 14 януари, на Васильовден по стар стил, а кулминацията му е 20, на Ивановден, също по стар стил.
Различното от сурвакането из другите области на страната е липсата на дрянови пръчки и песни. Всъщност идеята е следната, обясняват в местния исторически музей – мъжете се обличат празнично с носии, запазени непокътнати от поколения назад. Те трябва да обикалят домовете на девойките и да се показват – колко са красиви, здрави и силни.
Това е била една от малкото възможности по онова време влюбеният момък да се запознае с родата на любимото момиче, да им се представи и да покаже намеренията си към нея. Обикалянето по къщите продължава през целия ден и завършва навън с хора, танци и песни.
Има обаче и друго обяснение на обичая Куди. Той отразява отношението на младите момци към трудолюбието и готовността им за участие в хайдушкото движение. Това е видно и от дрехите, с които се обличат: калпаци с куйло, типични за воеводи на чети, селехлъци за оръжието, паласки или кутии за съхраняване на барут и др.
Участниците в обичая се украсяват с везани кенарени кърпи, огърлици от мъниста, бръшлян по калпака и малко огледало, в което да се оглежда любимата. В тяхното облекло са включени основните символи на обичая.
Върху везаната кърпа се нашиват манистени огърлици, украсени с пъстри разноцветни пампурки. Червеният цвят се вплитал за здраве, зеленият – за берекет, синьото – за дълголетие, пембеното (розово) – за стоката. Жълтият цвят символизирал богатството – да е благодатна годината, а лилавото се слагало за теменуженият поглед на младежа.
Любимата на момъка помагала за подготовката му, като лично извезвала кърпата и нашивала калпака. Накичването на водача на „кудата” е цял ритуал за семейството. Той задължително трябва да облече потури, червена вълнена блуза и върху нея кенарена риза. После върху ризата се слага везаната кърпа и накрая мънистените огърлици.
Самият обичай се състои в обхождане по домовете на момичетата, което е ставало, за да се покажат украсените момци, здрави и силни, готови за труд и отмъщение към турския поробител. Така ставало възможно и младежът да посети домът на любимото момиче, да се запознае с близките и, да покаже отношението си към нея, което се изразявало с надиграване и младежки закачки.
Подготовката за участие в обичая започвала цял месец преди деня за обхождане. Момчетата се събирали по домовете си,където се учели да играят, подготвяли дрехите и украшенията си. Тогава се избирал и водач на “Кудата”, а той от своя страна си избирал помощник.
Под ръководството на водача ставало издирването и наемането на оркестър и уточняването на домовете на момичета, които ще посетят. Вървейки по улиците от дом в дом оркестърът свирел, а момците пеели песента: ”Бели коне ходят”.
Обичаят “Куди” продължава два дни, като обхождането започва от вечерта преди “Василовден”, продължава през цялата нощ и завършва на другия ден късно следобед с хора и веселия за цялото население на площада (поляната).
Преди години в обичая са участвали 10-15 групи “куди”, всяка от които наброявала по 15-20 младежи като всяка група имала отделен оркестър, всяка правила отделно хоро, възниквали и спорове за мястото на хорото.
Имало случаи, когато в къщата на едно момиче искали да идат няколко групи, когато се събирали пред къщата, също възниквал спор кой да влезе по напред, но винаги се спазвало условието докато не излезне едната група, другата да не влиза. Тези, които чакали отвън, играели хоро.
В обичая участват младежи, неотбили военната си служба.
Организатор на тези празници в продължение на много години вече е НЧ ”Съединение”.
Празникът има продължение на 20 януари (Ивановден по старому), когато момчешките групи, облечени с народни носии, обикалят със сурвакарски песни по улиците и с менче вода и китка ръсят за здраве всеки срещнат. Забавни са закачките,когато срещнат „мома”, защото освен че я ръсят за здраве, водачът трябва да грабне момата, да я вдигне на високо и да извика „ У- па”. И този ден завършва с народни веселия и хора на площада. Източник: НЧ „Съединение – 1875”
