Още преди 90 години жител на Казанлък предлага да се забрани тютюнопушенето на сцената и зад кулисите
Автор: Диана Славчева
В началото на далечната 1927 г. в редакцията на вестник „Казанлъшка искра“ се получава разтревожено писмо от един, по думите на изданието, „доброжелателен“ любител на театралното изкуство.
Той споделя възмущението си, че по време на спектаклите в местния театър „Искра“ зад кулисите хористи и музиканти масово пафкат цигари. А после „хвърлят цигарите кой дето свърне“!
Тогава - преди 90 години, изгаря плевенският театър, а няколко седмици по-късно огън изпепелява и пловдивския храм на Мелпомена. „Приблизително по това време печатът съобщи за грамаден пожар с много човешки жертви в един театър в някой си град в Америка“ – допълва сведенията авторът на писмото.
„И като си представите, че сцената е най-лесно запалителната част на всеки театър, че вода няма в този момент в града ни (безводието в тогавашен Казанлък било нещо съвсем обичайно, б.р.) и че пожарната ни команда е невъзможна, ще разберете тревогата ми“ – алармира читателят.
Затова той предлага „да се съобщава през време на всеки киноспектакъл чрез екрана за опасността, на която излагат „Искра“ небрежните пушачи, и абсолютно да се забрани пушенето на сцената и зад кулисите“!
Но това очевидно му се е видяло недостатъчно като превантивни мерки, и анонимният „доброжелател“ продължава с наставленията: „И понеже някои хора от дума не взимат, а продължават да пушат, въпреки всички наредби, пожарникар да бъде заставен в края на представлението да преглежда най-щателно сцената и актьорските стаи“.
Така преди близо век бдителният казанлъчанин революционно изпреварва времето си, за да наложи порядки и забрани, които стават масово актуални едва в наши дни с тоталната забрана за тютюнопушене на обществени места.
