Строеж на нова воденица провокира етимологични размисли по въпроса
Автор: Диана Славчева
Ровейки се из казанлъшкия архив, през далечната 1947 г. в. „Искра“ изнамира статия за това откъде произлиза името на река Тунджа, която публикува своя брой 297.
И ето какво пише в нея:
„На 20 февруарий 1880 г. тогавашният околийски началник на Казанлък – Петър Иванов, по заповед от началството си, длъжен бил да отиде до Голямото село (Бююк оба) на поверената му околия. Трябвало околийският началник да разгледа една местност, на която един голямоселец със заявление искал да построи нова воденица.
След като отишъл на мястото, дето се тъкмяло да се строи новата воденица, той събрал селяните, българи и турци, и почнал да ги разпитва дали нямат някакви „претенции“ от построяването на новата воденица.
В това време се научил, че реката, покрай която ще се строи воденицата, се наричала Тѫжа (запазваме нарочно правописа, б.р.), известна дотогава както на него, тъй и на други, под името Голямоселска река, а по турски – Манастир дереси.
Щом като чул името Тѫжа, веднага му хрумнало на ума старобългарската носна буква ѫ, която според славянските филолози Шефарик, Копитор и Миклошич, в старобългарския език се е произнасяла като „ън“ и следователно, ако река Тѫжа се произнесе по казването на речените филолози, нейното фонетично произношение ще бъде: Тънжа, което било равно на Тунджа, а по вехтата география: Tonzus (Тонзус на древнотракийски означава „вода, река", б.р.).
В такъв дух Петър Иванов продължава своите разсъждения, че у нас и досега буквата ѫ играе двойна роля, т.е. често се заменява с буквата у. Например, нужда и нѫжда, крѫгъ и кругъ – кружило.
От горното размишление Иванов дошъл до заключението, че реката Тѫжа – чисто българска дума от глагола тѫгувам (тъгувам) – не е нищо друго освен Тънжа или Тунжа“.
От написаното дотук в старата газета става ясно, че всъщност името на Тунджа идва от глагола „тъжа“. Защо обаче е тъжна реката така и остава неясно на широката публика нито в миналото, нито днес.
Интересно описание е цитирано в същата статия на това през какви места минава Тунджа при излизането си от Стара планина, откъдето тя извира в близост до Калофер.
„При изхода на планината на реката Тунджа се намират твърде забележителни развалини, от които един манастир, на който и четирите зидове и една част от сводовете се намират и до днес на едно равно място върху една могила.
По-горе на север от манастира върху полите на Стара планина се виждат развалини от стара крепост, дето доскоро жителите намирали разни стрели и български стари медни пари“.
За кои точно руини става дума е трудно да се разбере. Както уточнява „Уикипедия“, „в Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село Александрово...
Между селата Виден и Бузовград долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село Копринка достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на едноименния язовир...”
Дали се говори за останките от Севтополис или за нещо друго, Бог зае. Легенди разказват, че край днешното старозагорско село Александрово (да не бе бърка с хасковското едноименно село, където е Александровската гробница) е имало огромна крепостна стена, където и сега има малка барака, наричана от месните хора “манастирчето".
Иначе хипотетични версии за това откъде произлиза името на Тунджа – колкото щеш. В. Томашек определя хидронима като тракийски и го извежда от „tong” със значение „удрям, блъскам“.
Ст. Младенов изказва мнение, че етимологията на названието идва от „тека“, а Д. Дечев - от „намокрям“, „оросявам“. И. Дуриданов пък допуска, че по-скоро означава „подувам се, прииждам“.
В енциклопедията „Древна Тракия и траките“ се изтъква, че речното име Tónzoj се среща в различни форми – например в надписи върху монети от Адрианопол (дн. Одрин) като обозначение на речния бог, т. е. на обожествената река.
Пък може и нещо да е бил тъжен въпросният речен бог, знае ли човек?!
