Лидерът на НФСБ и съпредседател на Патриотичния фронт отговори официално на откритото писмо срещу него, тиражирано в социалните мрежи
Лидерът на "Национален фронт за спасение на България" и съпредседател на Патриотичния фронт Валери Симеонов отговори официално на откритото писмо срещу него, тиражирано от Иван Апостолов в социалните мрежи.
В текста Валери Симеонов изказва недоумение от двойния стандарт на военния пилот Апостолов, който публично се възмущава от това, че президента Румен Радев бил наречен "шофьор на самолет", но в същото време ни веднъж не е забелязан да поднесе цвете пред паметника на великия воин Димитър Списаревски, който, жертвайки живота си в таран, обръща в бягство цяла американска ескадрила. Герой, който ТВ СКАТ, НФСБ и ВМРО почитат ежегодно с венци и цветя в с. Пасарел на 20 декември.
Ето и пълният текст на отговора на Валери Симеонов:
Уважаеми другарю Апостолов,
В събота, 28 януари, видях по една от слагаческите телевизии Ваше интервю и намерих откритото Ви писмо до медиите от 22 януари.
По принцип нямам време за губене, за да следя спорните писания, с които ни заливат сайтовете. Както и да е – намерих го, прочетох го!
Бях изненадан, че човек на години и вероятно с богат житейски опит, демонстрира такова повърхностно отношение!
Ако не сте разбрали, Р. Радев стана президент не защото беше военен летец, а защото избирателят реши да накаже Б. Борисов, който обеща, ако ГЕРБ загуби, ще подаде оставка. Т.е., изборът на Р. Радев за президент не се дължи на неговата неизвестна никому професионална биография, а на политическа конюнктура.
И ако не сте политически пристрастен (към БСП разбира се), явно сте подвластен на тежка форма на професионален егоизъм.
В началото твърдите, че с израза „шофьор на самолет“ съм обидил пилотите в целия свят!? По-надолу обаче заявявате, че не омаловажавате професията на шофьора и не се отнасяте с пренебрежение към никоя професия?!
В такъв случай влизате в противоречие сам със себе си. Хем шофьор не е обидна професия, хем сте обиден, заедно с „пилотите в целия свят, във всички времена“, от израза шофьор на самолет! Това нещо не го разбирам, може би е някаква форма на раздвояване на личността.
А сега по същество! Заявявам убедено, че професията военен пилот с нищо не е по-значима, например, от професията пилот от гражданска авиация!
Защо ли? Защото Вашите полети траят минути, а тези на гражданските пилоти - часове и дни. Да не говорим, че Вие отговаряте само за собствения си живот и поверена техника (от нас, данъкоплатците), а гражданските пилоти отговарят за стотици човешки животи!
С такава тежка форма на професионална мегаломания съм се сблъсквал още в първите години на професионалната си биография – в „Трансстрой“ Бургас. После я изживявах 3 години като ел. механик на траулер в „Океански риболов“ и 6 години като енергетик прокатна линия в III-та металургична база - „Промет“ Дебелт.
Можете ли да убедите друг, освен част от Вашите колеги, че Вашата професия е по-значима от професията на хирурга, подводничаря, енергетика, съдията, полицая, изправен срещу тълпа озверели цигани с брадви? Или от недолюбваната професия шофьор? Шофьор на училищен автобус с 30 дечица в него?
Та, като споменах „Океански риболов“, бих се радвал да натоваря Вас и мислещите като Вас на траулер, щурмуващ 20 метрови вълни в океана, когато и атеистите се молят на Господа. Не можеш да се задържиш прав при вълнение от 6 бала, а трябва да лазиш вързан с въже по палубата, за да си вършиш работата!
Ако тогава Ви вземех с мен, щяхте да изпитате сериозни физиологически неблагополучия, така живописно обрисувани във Вашето писмо.
Кога ще разберете, че всички обществено необходими професии са нужни и достойни за уважение? Дори и професията на циганите-гробари, които ще ни заринат в последния ни път и без тях обществото не може!
Не е нужно да ми четете лекции за ролята на българската авиация в Първата световна и в Студената война. Не забравяйте, че пишете на син на български офицер от ракетни войски, израсъл сменяйки 11 гарнизона. Живеехме в палатки, лечебници и военни поделения, и когато вдигаха баща ми през нощта по тревога, не знаехме кога и дали ще се върне.
Но от мен няма да чуете, че ракетните войски са най-великите.
И накрая, странно защо достойни летци като Вас, като Президента Радев или други Ваши колеги пилоти, нито веднъж не дойдохте на годишните чествания на Великия българин пилота Димитър Списаревски, който жертвайки живота си в таран, обръща в бягство цяла американска ескадрила, и когато ТВ СКАТ, НФСБ и ВМРО почитаме ежегодно с венци и цветя в с. Пасарел на 20 декември.
Нещо не сме Ви виждали там, орли на честта!
Приемам, че не ме уважавате, че ще ме осъдите и т.н. Това е Ваше право. Действайте!
С уважение към Вас и Вашите колеги
инж. Валери Симеонов
Носител на „Орден на честта“ на Република Армения.
Финансирал с лични средства (без да е военен летец):
паметник на В. Левски във Военна академия ;
паметник на В. Левски в гр. Белица;
плоча на В. Левски пред църквата „Св. Петка“ в София;
паметник на ген. Колев в Добрич;
паметник на жертвите на протурския тероризъм на гара Буново;
войнишки мемориал в Свиленград;
паметници на Н. Хайтов в Борисова градина, Гулянци, Тутракан, с. Яврово - Асеновградско;
паметник на българина Филип Чакърък в Одрин;
паметник на Иван Атанасов – баща на Джон Атанасов в с. Бояджик;
църквата „Св. Георги Победоносец“ в Бургас и др.
