Митарствата на Стрез – племенникът на цар Калоян

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Поводите за написването на този материал са два. Единият е, че се навършават 810 г. от далечната 1207 г., когато Стрез се появява на българската политическа сцена.

Втората е, че от известно време македонските историци се опитват да отрекат българската му принадлежност и да го причислят към измислената от тях македонска нация. Според тях Стрез е воювал с българите в защита на своите владения, които са се намирали на територията на днешна Македония. Но това изобщо не е вярно.

Стрез е син на сестрата на цар Калоян – Мирослава, и любимец на вуйчо си. Още когато е 14-годишен, царят го взима със себе си на лов и го учи да стреля с лък, както и да се сражава с меч и щит.

Той го готви за военоначалник на българската армия, а впоследствие и за свой наследник на трона, защото няма мъжка рожба. По тази причина по-голямата част от времето си Стрез прекарва в двореца в Преслав и във военни учения.

Когато през 1207 г. Калоян предприема голям поход, крайната цел на който е превземането на Солун, той оставя 25-годишния си племенник за свой наместник в столицата.

При получаването на известието за смъртта на Калоян обаче най-бързо в обстановката се ориентира брат му Борил (според други сведения двамата са братовчеди, б.а.). Той успява да се възкачи на царския трон, след което се заема да отстрани калояновите сподвижници, сред които е и Стрез.

За да се спаси от репресиите, младежът избягва при сръбския жупан Стефан Първовенчани. Владетелят много го харесва и го сгодява за племенницата си Катерина. Освен това му предоставя отряд от 600 души, с който да си извоюва територия от царството на Борил.

Стрез се отправя на поход и по пътя си набира 6-7 хиляди български бойци. С този отряд завладява крепостта Просек, която е на брега на река Вардар и се обявява за независим владетел. След това разпростира властта си над редица области в Македония, като се основава на факта, че е племенник на цар Калоян и следователно е неговият единствено законен наследник.

Стреснат от неговите успехи, Борил му предлага примирие и сътрудничество. Условието е Стрез да признае върховната му власт. Предлага му се да носи титлата севастократор, така че да управлява самостоятелно завзетите от него области.

Преди това обаче Стрез е постигнал почти същото споразумение със сръбския жупан и той му го напомня през 1211 г.

Междувременно са изминали повече от 4 години от годежа между племенницата на Стефан и Стрез, който обаче все отлага сватбата. И когато жупанът се интересува кога най-сетне ще стане венчавката, получава в отговор, че предложението му е отхвърлено. Калояновият племенник не приема и офертата на Борил.

През 1212 г. Стефан Първовенчани изпраща срещу Стрез отряд от 5000 конници и пешаци, на който е възложено да го доведе жив или мъртъв. Сега вече Стрез се обръща за помощ към Борил, който му изпраща бързо подкрепление от 1000 конници, а още 2000 пешаци се придвижват към Просек.

С наличните си сили Сртез дава сражение на сръбския отряд при Умни дол – малко селище в северните покрайнини на неговите владения. Там той нарежда да се изгради преградна стена от дървета и камъни.

Когато сръбският отряд се озовава пред нея и командирът й се чуди какво да предприеме, бойците на Стрез и изпратената от Борил конници го нападат от две страни и в тил. При завързалата се битка са убити 2000 сръбски войници, пленени са 500, а останалите, сред които е и командирът им Рато Силянич, са разбягват.

Интересното в случая е, че след като Стрез разваля годежа си с жупанската племеница Катерина, въпросният Силянич става неин годеник. По този повод Стефан възкликва: „Не ми върви на зетьове!“, след което нарежда Рато да бъде умъртвен, защото е позволил на българите да го победят.

През 1213 г. жупанът събира голяма войска и започва мащабно настъпление в две посоки – срещу Борил и срещу Стрез. Отначало бележи някои успехи, като успява да превземе Видин и Лом, които са владение на Борил, а така също Куманово и Скопие – владения на Стрез.

След това оплячкосва Северна и Източна Македония, Средечка и Вълбъжка област. Съгласява се на примирие при условие, че Борил и Стрез ще му плащат голям годишен данък.

Борил тежко преглъща пораженията, но въпреки това се съгласява, като обаче остава с намерението по-късно, в подходящо да него време да вземе реванш. През 1214 г. той се свързва с латините, които още владеят Константинопол. С тях се споразумява за общи действия срещу Сърбия (по това време тя се именува Рашка, б.а.), към което по-късно се присъединява и Стрез.

През март латинските рицари, отрядите на Борил и Стрез навлизат в пределите на Сърбия и на два пъти нанасят големи поражения на нейната войска. Третата битка става при устието на река Сава, където сърбите са окончателно разгромени, а жупан Стефан едва успява да се спаси.

Но въпреки че е изпаднал в много тежко положение, той не се отказва да си отмъсти. Разбира, че за целта трябва да разтрогне съюза между българите и латинците. С два товара злато и други скъпи подаръци жупанът отива при латинския военоначалник Бонифасий, като му обещава и още, ако убие Стрез. Това се случва в края на 1214 г.

След това Стефан предлага още по-голяма награда за убийството на Борил, но при опита да извърши това деяние Бонифасий е ликвидиран от царските телохранители.

Почти по същото време Стефан Първовенчани е убит в похода си на запад, в ожесточена битка край Нови Сад, където е пронизан с кинжал в сърцето. На дръжката на хладното оръжие е прикачена бележка с надпис: „Отплата за смъртта на Стрез“. Предполага се, че това е дело на неговия брат Йоахим, който е владетел на Просек до 1221 г.

В интерес на истината, доказано е, че Стрез не е убит от латинския военоначалник Бонифасий, а от сръбския архимандрид Сава, който е брат на Стефан Първовенчани.

Свещенослужителят отива при българина за преговори, но се възползва от гостоприемството на севастократора и го пробожда с носения от него под расото нож. След това приписват смъртта на Стрез като Божие дело.



Проломът Демир Капия и река Вардар, фотография от 1863 г.

Назаем от „Уикипедия“: Крепостта Просек

Просек е средновековен укрепен град на река Вардар, разположен край град Демир Капия в Република Македония. По време наВтората българска държава крепостта е играла важна роля, тъй като контролирала пътя, минаващ през долината на реката и се намирала в област, върху която се стремели да установят контрол Българското царство, Византия и Сръбското кралство.

От 1211 до 1214 година укреплението е седалище на севастократор Стрез. След неговото убийство, Просек преминава за кратко към Латинската империя(Солунското маркграфство), а от 1216 година е владение на Епирското деспотство.

Около 1230 година (след битката при Клокотница)цар Иван Асен II завладява крепостта. При неговото управление Просек се превръща от погранично укрепление в град. След смъртта на българския владетел в последвалите борби за трона, татарско нашествие и сръбска експанзия, Българското царство губи Македония, а заедно с нея и Просек.





В категории: Новини , Средновековие