Дейността на Гоце Делчев може да се сравни само с тази на Левски
05 Февруари 2017, Неделя
Така, както Апостолът на свободата е обикалял цяла България, за да създаде мрежа от революционни комитети, същото прави в Македония и най-обичаният ръководител на ВМОРО, казва в интервю пред Радио „Фокус”-Пирин Елена Александрова, уредник в Регионален исторически музей – Благоевград
Автор: Ливия Нинова
Г-жо Александрова, разкажете ни защо Гоце Делчев е важен за Пиринска Македония?
Гоце Делчев, подобно на Даме Груев има привилегията, абсолютно заслужена, да бъде в паметта на поколения българи, които препредават спомена за него.
Това е така, защото Гоце Делчев за населението в Македония, смея да твърдя съвсем чистосърдечно, е това, което Левски е бил преди освобождението в по българските земи.
Гоце Делчев е бил главния ревизор на четническия институт. Той е неговият идеолог, той създава и революционните комитети в Македония.
Подобно на Васил Левски, Гоце Делчев обикаля всяка част от Македония, всяко село и агитира, създава революционни комитети, създава организационно – агитационните чети.
Той не участва в учредяването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1893 г., но се включва непосредствено след това в нея и, заедно с Гьорче Петров,през 1896 г. на Солунския конгрес разработват първия устав и правилник на организацията. А от 1897 г. пък е задграничен представител на организацията в Княжеството отново с Гьорче Петров.
А какво е важно да знаем за живота на големия български революционер?
Гоце Делчев е роден в град Кукуш в многолюдното семейството на Никола Делчев. Той е първородния син. Преди него в семейството има две дъщери, но раждането на Гоце Делчев се е приело с особена радост, защото той е първата мъжка рожба.
След него се раждат още трима сина – Мицо, Милан и Христо и още няколко дъщери. Гоце Делчев учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия.
Намеренията на баща му са били да го направи търговец, за да продължи семейната традиция, но по настояване на други интелигентни българи от Кукуш, забелязали, че младежът е изключително буден, Гоце продължава да се развива.
След Солунската гимназия е приет във Висшето военно училище в София, но не успява да продължи военната си кариера, тъй като през 1894 г., когато е въдворен в 22-ри Тракийски полк, който е бил на гарнизон в Пазарджик, е убит министър-председателят Стефан Стамболов.
След това започват масови обиски и в квартирата на Гоце Делчев е открита революционна литература. Това става повод да го отстранят от военна служба и да го изключат от военното училище.
От тук нататък започват и неговите учителски години. С писмо и предложение от екзархията, той е назначен първоначално като учител в Щип през 1894 г., където през това време е и Дамян Груев. Именно по това време започва и тяхната много близка дружба.
Гоце Делчев е запленен от революционната идеология още като ученик в Солунската гимназия, тъй като е участвал в революционния кръжок, а след като председателя на кръжока Борис Сарафов завършва училище и напуска гимназията, Гоце поема неговите функции.
Освен това е участвал и в Младежка революционна дружина в София, която пък издава свой специален орган „Лоза“, в който са прокламирали идеите за революционна обстановка и ситуация в Македония за нейното освобождаване от Османска власт. Учителските години на Гоце Делчев продължават след 1894 г. в Пиринския край.
След една афера, предателство в Щип, той е уволнен от Османските власти и му е забранено да преподава в този край на Македония. Тогава по настояване на Екзарха и по негово собствено той идва в Пиринско като учител в Банско, но основната му идея е била да създава комитети. Именно от Гоце Делчев са създадени революционните комитети първо в Банско, в дома на Димитър Тодев, в Разлог, в Белица, в Горна Джумая и селата около града ни.
Учителстването му в Банско всъщност е последното за него като екзархийски учител, защото от тук насетне Гоце Делчев изцяло се отдава на революционната идея. Той е един от организаторите на бомболеярна в село Сабляр, Кюстендилско, която започва ударно изработването на бомби за подготовка на въстание в Македония.
През 1903 г., на Солунския конгрес от 2 до 4 януари, когато се взима решението за въстание в Македония, Гоце Делчев, подобно на Дамян Груев и на много други изявени дейци не присъства, но приема идеята за въстание, тъй като решението за въстание така или иначе вече е взето, а обстановката в Македония не е позволява то да бъде отлагано.
Гоце Делчев единствено успява да промени датата на въстанието, която се е предлагало да бъде през пролетта на същата година. Той заминава за Солун на среща с Даме Груев, където успяват да коригират датата и така тя става 2 август – Илинден.
На връщане обаче при село Баница, Серско малката чета с която се е движел Гоце Делчев попада на засада от турски аскер, след предателство, и Гоце Делчев намира там смъртта си. Той не успява да участва в толкова дълго и трескаво подготвяното от него Илинденско-Преображенско въстание.
Какво може да ни кажете и за контактите и отношенията на Гоце Делчев в Горна Джумая?
Има една много интересна история в неговата биография, която не е особено популярна. След като завършва Солунската гимназия, другари на Делчев от Кукуш успяват да издействат баща му да го пусне и да продължи образованието си във военното училище в София.
От Кукуш за София тръгват Гоце Делчев, Стамат Стаматов и още един младеж. С един кираджия, с един файтонджия, те успяват да стигнат до Горна Джумая, където през нощта престояват в хан, който е държан от възрастен човек, евангелист от Банско.
Същата вечер момчетата уговарят един турчин-файтонджия да ги закара до София, защото времето, в което те е трябвало да се зачислят във военното училище, е напредвало и е имало реалната опасност да изпуснат учебната година.
На сутринта тръгват от Горна Джумая и стигат до границата при село Бараково, но тъй като в Османската империя е върлувала епидемия, българските погранични власти не ги пуснали да продължат оттатък през границата.
Файтонджията се връща, оставяйки момчетата на границата, които започват дълги преговори с пограничните органи да бъдат пуснати да продължат, тъй като са ученици от Кукуш и са приети за кадети във Военното училище. След дълги преговори, едва вечерта, пограничните служби са склонни да ги пуснат напред, но файтонджията вече се е върнал в Горна Джумая.
Тогава Гоце Делчев казва на приятелите си да останат и да изчакат, а той самия пеш се връща от Бараково в Горна Джумая посред нощ. С помощта на ханджията успява да намери файтонджията турчин, който ги прекарва през граница и ги оставя в Дупница, от където вече те продължават пътя си към София.
Така на 11 юли 1891 г. с приказ на военното училище под номер 192 Гоце Делчев и неговите приятели от Кукуш са зачислени във Висшето военно училище в София.
