Как бе създаден славият "Булаирски марш"


Как бе създаден славият "Булаирски марш"
Генералите Никола Жеков и Георги Тодоров ръководят българските сили при Булаир
08 Февруари 2017, Сряда


Приятел на Димчо Дебелянов написва текста набойната песен в самите окопи на фронта

Автор: Яна Славянска

Победоносното сражение край Булаир на 8 февруари 1913 г. остава в историята като пример на блестящо организирана отбрана и един от върховете на нашето военно изкуство.

В чест на знаменателната победа е написан един от най-известните български бойни маршове, изпълняван често по паради и официални военни събития на Българската армия.

Наречен „Булаир“, той е популярен още и като "Бойна песен на 22-ри тракийски полк“ - военната част, в която е служил Димчо Дебелянов. Именно един личен приятел на поета – поручик Найден Андреев, командир на картечна рота в 22-ри полк в Самоков, написва на самото бойно поле текста на „Булаирския марш". Той става боен марш и на цялата 7-ма пехотна дивизия.

Музиката за него е композирана от подпоручик Владимир Гълъбов.

За победата при Булаир едноименно стихотворение написва и народният поет Иван Вазов. В него Патриархът на българската литература отбелязва: „Ново име в историята световна/ наший меч записа най-подир,/ нова слава в славата гръмовна:/ Булаир!“.

За ознаменуване на победата една улица в Кюстендил е кръстена „Булаир". Това име се споменава и много други бойни маршове и песни.

Но най-трогателно е отбелязана признателността и почитта към загиналите с изграждането на читалището-паметник "Отец Паисий" в центъра на Самоков. На фасадата му, върху 40 мраморни плочи са изписани имената на 1019 души от града и околните селища, загинали във войните.



Булаирски марш

Кървава зора вестява
страшни боеве за мъст.
Рилците са веч готови
смело в бой да полетят.

Пред стените булаирски,
никой не е идвал там,
само ние славно бихме
анадолска страшна сган.

Босненци гърмят и тряскат,
рилците без страх вървят,
тях гранатите не стряскат,
безжалостно враг требят.

Бурно мятат се вълните
на Егея, Мрамора,
и повтарят на борците
гръмогласното “Ура!”

Врага свети с прожектори,
за да види де сме ний,
ала вижда си позора,
в кръв обляни долини.

Анадолеца съкрушен
в своите крепости се скри,
нивга няма да помисли
да излезе срещу ни.


В категории: Новини , История , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки