Българската журналистика днес: То не било компютри, ами компоти

Автор: Диана Славчева

Помните го този стар виц, нали – попитали Радио Ереван: „Вярно ли е, че България е изнесла за Япония 500 компютъра?". Радиото отговорило: „Има нещо вярно, само че не са били 500, а 500 хиляди, и не са били компютри, а компоти, и не са били за Япония, а за Германия, и не са били изнесени, а са били върнати".

И днес българската журналистика масово спазва принципа „има нещо вярно“. И понякога дори не се стига до признанието, че не е баш тъй.

То и никой не се заема да търси как е. Ами грабва „новината“ и копи-пействайки я в своята медия й дава крила да обикаля безгрижно информационното пространство, кацайки като медоносна (разбирай медиеносна) пчеличка от цвят на цвят (т.е. от сайт на сайт, от вестник на вестник, от емисия на емисия и т.н.).

Някои се опитват да изкарат преиначените и непроверени докрай повърхностни информации като част от „хибридна война“. Грънци!

Всичко се корени в неистовото желание на новинарите да бъдат оригинални и да „родят“ сензация. Какво тук значи някаква си истина! Важното е заглавието да звучи вълнуващо, да трогва читателите/зрителите и те да говорят за него колкото може повече, да го лайкват във „Фейсбук“ и да се тиражира до безкрайност.

„Фотоапарат на Вапцаров бе дарен на казанлъшкия Музей на фотографията“ – разтръби във вторник, 7 февруари, националният новинарски портал „Гласът на България“. И се зачитам: „Прецизен за времето си фотоапарат, немско производство, постъпи като дарение в казанлъшкия Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства. Машинката е била притежание на известния български поет Никола Вапцаров и бе дарена на музейната сбирка от небезизвестния казанлъшки краевед и изследовател на историята Димитър Делийски.

Кога и как апаратът е попаднал в ръцете на казанлъшкия исторически детектив – това е дълга история. Но очевидно това е същата „малка фотокамера“, с която Никола се сдобива още като курсант във Военно-морското училище и за която разказва в спомените си неговият другар от младежките години – художникът Стоян Сотиров“.

Брей, викам си, дай да видим Димитър Делийски, който често пише в „Десант“, откъде се е сдобил с тази ценна вещ! И му звъннах на човека, па наивно го питам и разпитвам за фотоапарата на Вапцаров.

Е, оказа се, че то не било компютри...

Истината е следната: Димитър Делийски наистина направил дарение на музея фотоапарат. Но не немски, ами... руски. И не бил на Вапцаров, а някакъв руснак го подарил на дядо му!

С името на поета обаче е свързано едно друго дарение на известния казанлъшки краевед. Той подарил на музея две снимки на Никола Вапцаров, които имал в наследство от тъста си – съученика на автора на „Моторни песни“ Иван Павлов! За тях обаче няма и ред в цитираната публикация.

Нищо чудно, че проучванията на обществените нагласи вече хронично сочат, че доверието в българските медии непрекъснато спада. И напълно възможно е в някой недобър за българската демокрация ден съвсем да се изгуби.

Дано  колегите от гилдията успеят преди това да разберат, че все пак компютрите не са компоти!

В категории: Новини , Коментари