Един от най-ранните куполни храмове в Пловдив е посветен на св. свещеномъченик Харалампий, чиято памет християните почитат днес, 10 февруари.
Църквата е построена в началото XIX в. в пловдивския квартал „Мараша“. През 1874 г. е изцяло обновен с щедрите дарения на членове от прочутия тогава в града кафтанджийски еснаф. Тази дата се вижда и сега издялана на мраморна плоча, поставена над главния вход от западната страна на храма.
Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Размерите на храма не са големи (20 на 12 м), но въздействието на архитектурата му е внушителна заради извисения на 14 метра осмостенен купол, изграден върху свода на средния кораб. До това време купол в Пловдив има единствено митрополитската черква „Св. Марина“.
Олтарът е украсен с резбован иконостас от втората половина на XVIII в. В него са вградени царски двери от края на XVII в. Предполага се, че резбата с по-късната датировка е дело на забележителния майстор, работил иконостаса на параклиса „Св. Въведение Богородично“.
Забележителни в църквата са някои от стенописите, които след Освобождението прави известният местен зограф Атанас Гюдженов, баща на големия живописец проф. Димитър Гюдженов. Вероятно поради недостатъчно средства той успял да покрие със стенописи само купола, средния кораб и източната олтарна стена с апсидата.
Храм, носещ името „Свети Харалампий”, е вдигнат през последните години на XIX в. след Освобождението ни и в Шабла, но разрушително земетресение през 1900 г. срутва до основи започнатото, като значителните материални щети преустановяват временно работата.
Храмът в Шабла
Завършването на строежа става около 1908-1909 г., след което готовата църква била осветена от Варненско-Преславския митрополит Симеон. Букурещкия договор (1913), последвал края на Междусъюзническата война, откъснал Южна Добруджа от България и цялата община Шабла станала част от Румъния до 1940 г., когато Крайовският договор я връща отново в пределите на нашата родина.
В писмо от 1952 г. до митрополит Йосиф, свещеник Петко Селановски споменава, че при въдворяването му храмът бил в крайно окаяно състояние (в текста е използвано сравнението с “курник”). Но с помощта на християните е направен необходимия ремонт.
Трикорабната базилика “Св. свщмчк. Харалампий” е построена от майстор Христо Божков- Загореца. Най-старите икони в нея са от 1857 г. и са рисувани от известния в Добруджа зограф Захари Цаньов от Трявна.
Храмов празник отбелязват днес миряните в село Железница. Красивата църква там, чийто патрон е св. Харалампий, е осветена преди 16 години, като въпреки малките си размери е с изключително добрата подредба.
Храм, кръстен на светеца, има и в хасковския квартал Болярово. Той е издигнат през 1922 и осветен през 1926 г. по инициатива на тогавашния финансов министър Петър Янев, който е израстнал в това населено място. Именно любовта към родния край оставя завинаги неговото име върху проекта и построяването на тази православна църква.
