72 години от Дравската епопея на Първа българска армия

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Изминаха 72 години от Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителния етап на Втората световна война. Тя е част от отбранителната Балатонска операция, проведена през периода от 6 до 21 март 1945 г.

Пред Първа българска армия е поставена задача от командването на Трети Украински фронт да отбранява 130-километрова полоса от Йотвьошкони до Барч и от там по река Драва до Торянц, да не допусне пробив на противника и излизането му във фланг и тил на основната групировка на Трети Украински фронт.

Полосата на армията е разделена на два участъка - Западен и Южен. Със заповед на командващия армията, генерал лейтенант Владимир Стойчев на 17 февруари 1945 г. са формирани 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба.

Трети корпус - 8-а, 10-а и 12-а пехотни дивизии - с командир генерал Тодор Тошев, заема позиции на Западния участък от полосата на Първа българска армия, граничещ отдясно с 57-а съветска армия от III-ти украински фронт. Вляво от него се разполага Четвърти корпус (3-а и 11-а пехотни дивизии) командван от генерал Стоян Трендафилов. Той заема позиции за отбрана на Южния, така наречен Дравски участък, граничещ отляво с 3-та югославска армия, съставена от бивши партизански части от Югославската народно-освободителна армия (ЮНОА) на Йосип Тито.

През март 1945 г. Главното командване на Вермахта планира последната си голяма настъпателна операция през Втората световна война под

кодовото наименование „Горски дявол”.

Намерението на противника е да разгроми войските на Трети Украински фронт в Унгария и да ги отхвърли от заеманите рубежи, за да отслаби натиска на Червената армия срещу Виена и Берлин. По този начин то се стреми да внесе прелом в хода на бойните действия.

За тази цел германското Главно командване съсредоточава на Западния участък 2-ра танкова армия, а на Южния участък - 91-ви армейски корпус. То планира да проведе три удара:
Главен - срещу руските войски, разположени между езерата Балатон и Веленце, по направление на Дунафьолдвар.

Спомагателен - срещу силите на 57-ма съветска армия и 10-та пехотна Родопска дивизия от 3-ти български корпус по направление Харкан - Печ.
Спомагателен - през река Драва, при Дони Михоляц, срещу 4-ти български корпус и при Валпово срещу 3-та югославска армия.

В полосата на Първа българска армия най-активни бойни действия се водят на двата фланга. Ударът на противника срещу левия фланг на армията, където се намира 4-ти корпус започва през нощта на 5 срещу 6 март 1945 г. Германските войски форсират в 01,20 часа с лодки река Драва, в завоя южно от чифлика Дравакож и западно от железопътната линия на село Дони Михоляц, където се отбранява 3-та дружина от 11-и пехотен полк на 3-та пехотна Балканска дивизия.

По същото време те форсират реката и в района южно от чифлика Попа и гората южно от чифлика Тормащелек, където е разположена 3-та дружина от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия. С демонстративна цел противникът прави опит за преминаване на река Драва на още две места - в района на село Дравакерстур, където се отбранява 42-ри пехотен полк от 11-та пехотна дивизия.

Германците нанасят силен удар по направление Дони михоляц-Харкан и постепенно изтласкват от позиците частите на 4-и корпус, разположени по северния бряг на реката. Разгарят се яростни и кръвопролитни боеве. Въпреки натиска на противника, 24-ти пехотен Черноморски полк не отстъпва и три денонощия се бие в пълно обкръжение.

Българските пехотни части оказват упорита съпротива и провеждат непрекъснато контраатаки, но германските войски успяват да се вклинят в нашата отбрана и да създадат плацдарм в района на Дони Михоляц с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра. Неприятелят обаче не успява да достигне височините около Харкан. По-нататъшното му настъпление в дълбочина на българската отбрана е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус, командвани от младия и енергичен съветски генерал лейтенант Артюшенко.

На десния фланг на Първа българска армия ударът на противника е насочен в стика между 3-и корпус на Първа българска армия и 64-ти корпус на 57-а съветска армия. На фронта от село Нагбайом до село Куташ 2-ра германска танкова армия настъпва с три пехотни дивизии в първи ешелон, поддържани от танкове и щурмови оръдия и с една дивизия във втори ешелон.

С цената на големи жертви те пробиват отбраната на първоешелонните полкове на 299-а съветска стрелкова дивизия, вклиняват се в отбраната на 6-7 км. и продължават настъплението си в направление Нагбайом- Капошвар. Преценявайки създадената обстановка, командирът на 64-и стрелкови корпус решава да контраатакува с втория си ешелон - 113-а стрелкова дивизия в направление на селата Кишкорпад, Яко, Куташ, да разгроми вклинилия се противник и да възстанови целостта на отбраната.

За увеличаване силата на удара командващият 57-а съветска армия иска съдействие от съседната Първа българска армия. Командващия Първа българска армия заповядва на командира на 31-ви пехотен полк, усилен с едно артилерийско отделение да се изнесе бързо в района на село Чьокьой и да влезе в подчинение на командира на 64-и стрелкови корпус.

Контраатаката на 31-ви пехотен полк с командир Никола Ботев започва в 15,30 ч. след 15 минутен артилерийски удар по противника. В първи ешелон настъпват 1-ва и 2-ра дружина, а във втори - 3-а дружина.

След кратко разузнаване полкът настъпва стремително. Противникът не издържа и се оттегля, но в дълбочина задържа упорито село Радего, поради което темпът на контраатаката на десния фланг постепенно намалява.

Командирът на полка въвежда в боя втория ешелон. Към 19,30 ч. полкът изпълнява поставената му задача, като овладява линията: село Яко, железопътната линия Капошвар, Чурго, на която спира и се закрепва. С фланговия си удар по настъпващия противник 31-ви пехотен полк оказва значителна помощ на 299-а съветска стрелкова дивизия за спиране и отблъсване на противника. Особено ожесточени боеве се разгарят при Яко, Чекел и Сабаш.

На 12 март противниковото настъпление към Нагбайом- Капошвар е спряно и не се допуска пробив в отбраната между двете армии.

От щаба на Трети украински фронт, маршал Фьодор Толбухин заповядва: ”Противникът на всяка цена да се задържи, ще изпратим подкрепление!” Това дава кураж на изнурените защитници на позициите, които със стени сили задържат бесните атаки на противника.

Командирът на 523-ти германски полк, полковник Нойман изпраща донесение до старшия щаб:

Българите са много силни

и не е възможно по-нататъшно настъпление на север!

Затова заповядва полкът му да премине съм отбрана. По същото време настъплението на германците в направлението на главния удар между езерата Балатон и Валенце е спрян от съветските войски на 15 март.

От 8 март започват съвместните бойни действия на 4-ти български корпус и 133-ти съветски стрелкови корпус за ликвидиране на вклинилия се противник в района на Дони Михоляц. От 12 до 19 март пламват със страшна сила улични боеве за селата Драва Чехи, Драва Соболч и Драва Полконя, които преминават няколко пъти от едни в други ръце.

В Драва Соболч българските войници намират до убития немски поручик Хигелман личния му дневник, в който пише: ”Неприятелят продължава да ни притиска от всички страни. Ние очакваме с копнеж нощната тъмнина. Има още един офицер в нашата част,всички други паднаха. Драва Соболч е гробница за поделението!”

В заповедта на командващият германската група армии ”Егея” се казва, че който се предаде на българите и болшевиките ще бъде разстрелвано семейството му в Германия. Затова хитлеристите, въпреки големите загуби, се сражават отчаяно, като самоубийци.

Боят се води без прекъсвания, ден и нощ. Води се за всеки двор, за всяка къща и за всяка стая. Денем барутният дим засенчва слънцето. Денят се превръща в нощ, сякаш самият ад е слязъл на този къс унгарска земя, напоен с кръвта на българи, руси и немци. Под неудържимия напор на българските и съветските части, хитлеристката съпротива в Драва Соболч е смазана. Ранени и пленени германци по-късно казват:

Такъв ужас не сме изпитвали никъде.

На 11 март 16-та пехотна дивизия, наречена “хвърковатата” заради бързите си и стремителни пеши маршове, преминава в настъпление. Атаката е наблюдавана от генерал Артюшенко, който възкликва възхитен: ”Юнаци. Българи! Вървят като на маневри. Напред и пак напред! Това се казва стремителна и дружна атака!”

С нейна помощ на 19 март хитлеристите, форсирали реката, са напълно разгромени и противниковото предмостие е ликвидирано. Германските войски са отхвърлени на юг от Драва. Българите форсират канала Фекетевис, излизат на река Драва и възстановяват целостта на отбраната.

На 21 март завършва величавата Дравска епопея, покрила знамената на Първа българска армия с неувяхваща бойна слава. Завинаги в Пантеона на безсмъртието влиза името на редник Парашкев Парашкевов, който загива със смъртта на героите, прикривайки отстъплението на своите другари в първите дни на боевете при Драва.

Не по-малко ярък е подвигът на кандидат подофицер Гочо Гочев, който повтаря неговата саможертва като взривява с последната си граната, втурналите се да го пленят хитлеристи и себе си.

Героизмът, твърдостта и мъжеството на първоармейци провалят замисъла на немското командване и бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война. В телеграма на регентите до командващия Първа българска армия се отбелязва: „Героичните усилия на бойците от поверената Ви армия ще бъдат надлежно оценени от всички и ще осигурят по-щастливи бъднини на скъпата ни Родина”.

Победата в 14 дневните боеве е извоювана с цената на 6 850 убити, ранени и безследно изчезнали. Загубите на немците възлизат на 7500 убити. През паметни дни на месец март 1945 г. край река Драва, българските и съветските воини сътвориха такъв неръкотворен паметник от мъжество и героизъм, който и днес не избледнява в народната памет.

Вече 72 години в унгарската пуска стоят като несменна стража хиляди войнишки гробове край Харкан и Печ на воините от Първа българска армия, положили костите си далеч от родината.

Всяка пролет, заедно с атавистичното възраждане на природата за нов живот, дъждът измива скромните войнишки паметници, южнякът ги погалва с ефирна ласка, като родна майка, а бели маргарити, зелена трева и алени макове растат край тях сякаш родният трибагреник им отдава за почест.

Защото никой не е забравен и нищо не е забравено!

В категории: Новини , Нова история , И ний сме дали нещо ...