Навършиха се 278 години от рождението на народния будител и пръв последовател на делото на св. Паисий Хилендарски
Автор: Силвия Горанова
Враца почете днес небесния си закрилник св. Софроний Врачански с водосвет – молебен, отслужен от Старозагорският митрополит Киприан, който временно управлява врачанска епархия.
Пред паметника на на народния будител и пръв последовател на делото на св. Паисий Хилендарски кратка програма изнесоха деца от Начално училище „Св. Софроний Врачански”, което отбелязва днес патронния си празник, представителни групи от врачанските училища, духов оркестър при НЧ „Развитие 1869”.
Поп Стойко Владиславов, приел по-късно името Софроний Врачански, е роден (както сам посочва в „Житието” си през 1739 г.) в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания.
През 1762 г. е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел.
Съдбовна се оказва срещата му с Паисий Хилендарский в 1765 г. в Котел. Паисий му показва "История славяноболгарская", от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис.
През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794), а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани.
Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случили се размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу - 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин - този период е важен за изясняване на целите му като писател. През 1803 г. заминава за Букурещ - отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице.
От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.
От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война. През последните години се оттегля в манастир край Букурещ.
Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Същата година Д. Попски пише за него ода.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. "Кириакодрумион, сиреч неделник" е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански.
Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга - и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името "Софроние". Пише и друг сборник "Неделное евангелское толкование" (1805 - археологически музей Шумен).
"Житие и страдания грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ" превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.
Канонизиран е на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква. Паметта му се чества на 11 март.
