България – фениксът, който многократно възкръсва от пепелта

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Въстанието на двамата братя, боляри от Търновград, Асен и Петър избухва на 26 октомври 1185 г. - празника на Свети Димитър. Пред насъбралия се народ за освещаването на построената от тях църква „Свети Димитър” в Търново, те обявяват началото на въстанието. Като повод им послужва извършеният в Цариград в края на 1185 г. дворцов преврат, който води до големи междуособици в империята.

Византия търпи тежки поражения в битките срещу нахлулите в пределите й нормани, които заграбват земите на днешна Албания и Македония и стигат чак до Адрианопол /Одрин/. За да попълни своята изпразнена от изтощителните войни хазна, византийският император решава да обложи поробеното българско население с извънреден данък.

Въстаналите българи избират за цар по-големия брат от Асеневци – Петър. Първоначално въстанието няма успех. През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от Дунав. След завръщането на императора в Цариград те отново преминават в българските земи с кумански дружини и продължават въстаническите си действия.

Въстанието придобива масов характер и за кратко време са освободени редица градове в Северна България. След това въстаниците успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия и атакуват византийските крепости. Опитът на императора повторно да ги разгроми през 1187 г. не успява. След като три месеца безуспешно щурмува с войските си силната Ловешка крепост, той е принуден да свали обсадата и да сключи примирие с българите на 23 март 1187 г.

С това официално признава възстановяването на българската държава в Мизия, на север от Стара планина. Хронописецът Никита Хониат признава безсилието на ромеите да се справят с въстаналите българи.

Начело на Втората българска държава застава Иван Асен I /1187-1196/, спечелил голям авторитет по време на въстанието, а по-големият му брат Петър се оттегля в крепостта Преслав. През 1190 г. голяма ромейска войска начело с императора отново нахлува в българската държава и обсажда Търново.

В лагера на ромеите се появява мним български дезертьор, който съобщава на василевса, че двамата братя Асеневци не са в столицата, а са заминали на север от Дунава, където са събрали огромна войска от кумани и се готвят да нападнат ромеите в гръб. Това кара Исак II Ангел бързо да свали обсадата на града и да се отправи към Цариград. По същото време българите устройват паралелно преследване на ромеите.

В Тревненския проход ги настигат и устройват засада, подобна на засадата на Самуил в прохода Траянови врата през 986 г. Те пропускат авангарда на ромеите през клисурата, след което внезапно нападат и разгромяват основните сили на неприятелската войска. Василевсът губи голяма част от воините си, целия обоз, множество лични ценности и дори собствения си позлатен шлем. Спасява се панически с бягство, прикриван от своята лична гвардия, и се добира до крепостта Крън в Казанлъшкото подбалканско поле. От там през Боруй /Стара Загора/ се отправя към Цариград.

За поражението на ромеите разказва красноречиво в хрониката си Георги Акрополит. Той пише: „Българите унищожили цялата войска на императора и ограбили целия обоз, а също така и вещите на самия император!”Голямата победа утвърждава независимостта на възстановената българска държава.

След нея стратегическата инициатива преминава в ръцете на цар Иван Асен I, който предприема серия от бързи и зашеметяващи удари срещу градовете Пловдив, Адрианопол (Одрин) и Средец (София). През 1194 г. край Аркадиопол (Люлебургаз) той нанася тежко поражение и обръща в паническо бягство ромейските войски, командвани от Алексий Гид и Василий Ватаци. В битката загива византийският стратег Ватаци.

През 1195 г. българите присъединяват областите около Видин, Белград и Браничево. Те се спускат по долината на река Струма в Македония, овладяват Мелник, Струмица и други градове, разбиват ромеите при крепостта Сяр и пленяват стратега им Алексий Аспиет. На следващата година войските на цар Иван Асен I отново нанасят поражение на ромеите при крепостта Сяр и пленяват техния пълководец Исак Комнин.

В Цариград решават да организират болярски заговор в Търново срещу българския цар. Начело на заговора през 1196 г. застава родственикът на Иван Асен I, боляринът Иванко, който успява да убие царя, но не и да узурпира властта, тъй като Петър обсажда Търново със своите войски. Изпратените от византийския император, по молба на Иванко, войски начело с протостратора Мануил Камица се разбунтуват и отказват да преминат старопланинските проходи, които се превръщат в гробница за византийските армии.Това принуждава Иванко да се спасява с бягство в Цариград.

На престола се възкачва братът на Асен, цар Петър IV, който остава на власт само една година и също става жертва на болярски заговор. Властта в Търновград поел най-малкият брат от Асеневци – Калоян, който е изпратен от по-големите си братя Асен и Петър като заложник в Цариград, но успява да избяга и да продължи тяхното дело.

В категории: Новини , История , Средновековие