Комплексът е познат като „Кемик даа (дак)“ и се превежда на български като „Костената планина“
Автор: Милко Узунов
Една от най-красивите каменни панорами в Родопите се намира край село Дъжновница, община Кърджали. Този скален комплекс е разположен на километър северно от населеното място, като на 200 метра от скалите успоредно върви пътя за язовир „Кърджали“.
В района комплексът е познат като „Кемик даа (дак)“ и се превежда на български като „Костената планина“ понеже „кемик“ означава кост и отдалече изглежда сякаш са натрупани един върху друг човешки черепи, скелети и кости. Такова е и обяснението на местните хора.
Интересно е, че един и същи участък, заснет през различните части на деня, коренно променя изгледа си.
През последните години скалите бяха фотографирани от няколко популяризатори и попаднаха заедно с кратки коментари в различни книги албуми, сред които „Родопи, Свещенната планина“, „Повторени сънища“ и други. В тях се отбелязва, че освен явяващи се природни ваяния, скалните форми вероятно са повлияни и от човешки ръце. Нещо, което отчасти споделям и аз.
В туристическите справочници този скален комплекс бива определян като светилище на траките със скални ниши.
Все пак, за да задоволя любопитството на читателя, ще си позволя да изкажа две-три интерпретации, до които стигнах, след като наблюдавах десетки пъти панорамата и природните пластики в нея.
Позволих си да съставя и сюжети, в които има известна логика, макар че на някои читатели ще се сторят като фантазии, но смятам, че е крайно време да не отлагаме в бъдещето разкриването на тези загадки. Така може би по-лесно ще попаднем на верни следи, разбира се, ако природата не се пошегува с нас.
Независимо дали е използван целево от древни ваятели, или пък е природна даденост ефектът на слънчевата светлина в някои моменти играе решаваща роля за формиране на изображенията.
На една от снимките, дадена по-долу, се вижда в гръб жена с молитвено вдигнати нагоре ръце. Впечатлението, че става въпрос за жена, идва и от местното наименование „гелин кая“, което означава "невестина скала" или "скалата на младоженката", понеже фигурата е облечена като булка. Вероятно, за да я нарекат така местните хора, те са имали предвид най-вече младоженското родопско було, което се забелязва отзад на главата й. Смята се, че жената е отправила поглед към светлия кръг срещу нея, когото жителите на района наричат „слънцето“.
В кръга също има изобразена глава на човек с островърх калпак. Дали тази сцена не изразява древна молитва към Слънцето като главен бог на траките. И досега при българите е останал ритуалът наследен от тях, да се обръщаме с лице към небесното светило, за да търсим отговори и подкрепа.
Също така интересно е и човешкото лице, което се появява към обед при слънчево време и се забелязва най-добре при слаба слънчева светлина през зимата. На следващата снимка е запечатан този момент на 22 декември 2015 г.
Фотографията обаче трябва да се гледа завъртяна наляво на 45-90 градуса. Тогава се откроява лице на млад мъж с тънки, черни мустаци, черна брада, очертани вежди и почти правоъгълен калпак на главата. Фигурата се формира от няколко големи скали и нейната дължина е към 40-50 метра, а височината и е не по-малко от 30 метра.
Накрая трябва да отбележа, че е възможен и християнски сюжет. Български и чуждестранни автори изтъкват, че още в първите векове от новата ера част от траките в провинция Тракия на Римската империя са били християнизирани. Но това вече е въпрос на друга хипотеза.
